lordly (Лордли Милордов)
216 961
9.03.2014 г., 16:00 ч.

Дяволето 

  Проза » Хумористична
662 0 3
1 мин за четене

ДЯВОЛЕТО

 

Само не ме убеждавайте, че не го познавате. То е онова нещо дето се навеждаше над детското креватче и ви шепнеше в ухото:

- Реви, бебчо, реви, защото иначе няма да те вземат на ръце и ще има да чакаш за млекце!

 

*

Така Дявалето научи първия и най-голям дяволък, че „най-важният съм си аз” и от този момент нататък си го отстояваше интереса, къде с рев, къде с бяг, а най-често с „динена кора”. Този простичък дяволък не след дълго се утвърди в солидната му житейска позиция – „от всички хора на света, най-обичам мене си”.

Съжителстваше си удобно с тази своя житейска позиция Дяволето и не му пукаше, дори да му речеш „педал”. Най се кефеше като прецака някой, бил той комшия, брат или доверчив авер. Това го зареждаше с енергия, стимулираше го да сътворява нови и по-гаднички дяволии.

Не остана незабелязан Дяволето, включиха го в една листа и ей го политик и депутат, за общо благо да говори и да става по-богат.

*

*    *

Е разпознахте ли го Дяволето във вашия комшия или брат? А всичко с един рев започва и няма край... и няма край...

 

 

© Лордли Милордов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Става и за кмет, областен управител, началник на инспекторат, митничар, данъчен, дори за магистрат, например..., Катя!
  • Ха ха ха, точно това си помислих в началото, че е идеален за депутат. С теб сме на едно мнение.
Предложения
: ??:??