Дяволето
ДЯВОЛЕТО
Само не ме убеждавайте, че не го познавате. То е онова нещо дето се навеждаше над детското креватче и ви шепнеше в ухото:
- Реви, бебчо, реви, защото иначе няма да те вземат на ръце и ще има да чакаш за млекце!
*
Така Дявалето научи първия и най-голям дяволък, че „най-важният съм си аз” и от този момент нататък си го отстояваше интереса, къде с рев, къде с бяг, а най-често с „динена кора”. Този простичък дяволък не след дълго се утвърди в солидната му житейска позиция – „от всички хора на света, най-обичам мене си”.
Съжителстваше си удобно с тази своя житейска позиция Дяволето и не му пукаше, дори да му речеш „педал”. Най се кефеше като прецака някой, бил той комшия, брат или доверчив авер. Това го зареждаше с енергия, стимулираше го да сътворява нови и по-гаднички дяволии.
Не остана незабелязан Дяволето, включиха го в една листа и ей го политик и депутат, за общо благо да говори и да става по-богат.
*
* *
Е разпознахте ли го Дяволето във вашия комшия или брат? А всичко с един рев започва и няма край... и няма край...
© Лордли Милордов All rights reserved.
!!!
