“Аз отивам по пътя на целия свят.”
Царе ІІІ 2:2
Глава първа
ЕДИН ОБИКНОВЕН УИКЕНД
- Добро утро!
- Добро утро, Марта!
Марта е портиер на сградата, в която живея. Изключително симпатична жена, някъде над петдесетте, която проявява нескончаема загриженост и е доста склонна да се превъзнася в ролята си на пазител – като неин основен и свещен дълг. Готов съм да се обзаложа, че тя приема нещата точно така.
- И да внимаваш, миличък! . . .
Не чух останалото, но едно е сигурно – много щях да внимавам. Толкова, че да не взема да я разочаровам. Нейното “миличък”, с което тя удостоява всеки, така се е набило в главата ми, че когато и където да го чуя, то в тоз час извиква пред очите ми Мартиния сияен лик.
Излязох на улицата, където от будката на ъгъла си купих вестник. В съботен ден като този, правя все едно и също – взимам си вестник или списание и поемам към парка. Правя всичко това машинално. Навярно защото познавам всеки метър, всяка крачка до там. Това е ритуал, от който не съм се отклонявал ...