Погледна през прозореца. Започваше да вали и се сети, че трябва да скрие одеялата, които бе извадила да се проветряват. Бързо излезе на терасата и се зае с прибирането. Обзе я някакво странно чувство. Вече бе прекарала няколко дни сама във вилата, но досега времето беше хубаво и не й пречеше фактът, че съседните вили бяха необитаеми. Днес обаче сивото небе и капките дъжд силно я потискаха. За първи път осъзна, че е сама в гората.
В далечината по пътя се показаха три силуета. Те тичаха и скоро видя, че бяха млада двойка с малко момченце, които се опитваха да се скрият от дъжда. Изведнъж капките зачестиха, водата се лееше все по-силно и за миг пътят заприлича на река. Хората ускориха темпото и бързо се мушнаха под навеса на светлосинята вила на покойния цигулар Пейчев в съседство. Затворените капаци на прозорците явно им бяха подсказали, че там няма никого и не би било проблем да се подслонят. За миг Дора си помисли дали да не ги покани вътре, но се поколеба да приеме непознати във вилат ...