21.04.2009 г., 12:21

Дъжд

1.9K 0 7
1 мин за четене

 

И ще се пролее дъжд. Ще бъде буря. И гръм ще излиза из гърдите. И сам лъвът е лъв. Но в клетка... И ще се заровиш в моя скут. И ще се разплача. Може би ще те асоциирам с копняна нежност. И ще те имам. В шепичка сънливост... мокри мигли!

     И ще те гоня, вятърно, в плисето на полите си... и ще те искам повече... и още повече ще бъда тъжна... и облачета-гребени ще скривам във косите ти, с надежда да ги откривам в косите на децата си... и всичко ще е тиха обич, няма да е шепната дори. Няма да ме пощади, напротив! Аз винаги се давам цялата, а целувките по челото разтапят ме... и ме разливат в тръпки, по коремчето... като захаросани крила залепям се, нали съм ангелче?!...

... и ще чувам звънчета, сякаш е неделя сутрин, сънено, протягайки ръце, за вратлето на мама... с очи, които търсят обич. Обич. Майчина да е! Гали ми сълзите, и топлота разлива във вените... и не стене ранено. Има само мирис на земя след дъжд. И палитри пролетно ухание по устните...

... и бриз повява от далеч, сякаш е от изток. Само моят Юг пустинно изстина. И няма ме в него. И сам замина. Може би на север. Някой някъде сам се чувства добре. А аз се старая да съм... да съм сила в зениците. Онези уморените сутрин в огледалото. Вярност само на цялото, онова цяло, дето го има само в моите сънища. И във вкопчените ми прегръдки нощем, които не те оставят да спиш.

А искам да изпратя водни кончета  по вълните на мечтаната ми храброст, която ще навява обетите, които си давах като малка... Онези глупавите, дето са само да те утешават. А раят е мой само в онези прегръдки.  Твоите. И слънцето е лято само там. В очите ти... целунат лешников цвят.

... И тази нощ ще угасне още една звезда... когато положиш морно глава във скута ми. Без да обещаеш нищо. А аз ще заровя своята в косите ти. Ще обещая всичко без да го искаш. И сълзите ще се слеят с бенките...

А навън е мокро... И хлъзгаво. И душата ми скита боса. И топла. Хванала за ръка твойта душа... Уви, само душите ни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "... само мирис на земя..."

    минавам само...
  • Знам в какво вярваш и че искаш да дадеш всичко от себе си. Всичко, което пазиш е любов.
  • И душата ми скита боса. И топла. Хванала за ръка твойта душа... Уви, само душите ни...

    ...и ще замълча ..ще ръкопляскам без думи..
  • Позволих си нещо да направя, Рали, за да ти покажа колко много и уникална поезия има в думите ти...

    И ще се пролее дъжд.
    Ще бъде буря.
    И гръм ще излиза из гърдите.
    И сам лъвът е лъв.
    Но в клетка...
    И ще се заровиш в моя скут.
    И ще се разплача.
    Асоциации с копняна нежност.
    И ще те имам.
    В шепичка сънливост... мокри мигли!
    И ще те гоня, вятърно, в плисето на полите си...
    И ще те искам повече...
    и още повече ще бъда тъжна...
    и облачета-гребени ще скривам във косите ти,
    с надеждата да ги откривам
    в косите на децата си...
    и всичко ще е тиха обич,
    няма да е шепната дори.
    Няма да ме пощади, напротив!
    Аз винаги се давам цялата,
    целувките по челото разтапят ме...
    и ме разливат в тръпки, по коремчето...
    като захаросани крила залепям се,
    нали съм ангелче?!...
    И ще чувам звънчета,
    сякаш неделя е сутрин.
    Ще протягам ръце,
    за вратлето на мама...
    с очи, които търсят обич.
    Обич. Майчина да е!
    Гали ми сълзите,
    и топлота разлива се във вените...
    нестенейки ранено.
    Има само мирис на земя след дъжд.
    И палитри пролетно ухание по устните...
    И бриз повява от далече, от изток.
    Само моят Юг пустинно е студен.
    И няма ме във него.
    И сам замина си – на север.
    Някой някъде сам е добре.
    А аз съм сила в зениците.
    Уморени сутрин в огледалото.
    Вярност само на цялото,
    дето го има само в моите сънища.
    И във вкопчените ми прегръдки нощем,
    които не те оставят да спиш.
    А искам да изпратя водни кончета
    по вълните на мечтана храброст,
    която ми навява обетите,
    които си давах като малка...
    Онези глупавите,
    дето са само да те утешават.
    А раят е мой само в онези прегръдки.
    Твоите.
    И слънцето е лято само там.
    В очите ти... целунат лешников цвят.
    И тази нощ ще угасне още една звезда...
    когато положиш главата си в скута ми.
    Без да обещаеш нищо.
    А аз ще заровя своята в косите ти.
    Ще обещая всичко без да го искаш.
    И сълзите ще се слеят с бенките...
    А навън е мокро... И хлъзгаво.
    И душата ми скита боса. И топла.
    Хванала за ръка твойта душа...
    Уви, само душите ни...


    Прегръщам те, талантливке!
  • Поезия и красота,чувственост,нежност...

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...