21.04.2009 г., 12:21

Дъжд

1.9K 0 7
1 мин за четене

 

И ще се пролее дъжд. Ще бъде буря. И гръм ще излиза из гърдите. И сам лъвът е лъв. Но в клетка... И ще се заровиш в моя скут. И ще се разплача. Може би ще те асоциирам с копняна нежност. И ще те имам. В шепичка сънливост... мокри мигли!

     И ще те гоня, вятърно, в плисето на полите си... и ще те искам повече... и още повече ще бъда тъжна... и облачета-гребени ще скривам във косите ти, с надежда да ги откривам в косите на децата си... и всичко ще е тиха обич, няма да е шепната дори. Няма да ме пощади, напротив! Аз винаги се давам цялата, а целувките по челото разтапят ме... и ме разливат в тръпки, по коремчето... като захаросани крила залепям се, нали съм ангелче?!...

... и ще чувам звънчета, сякаш е неделя сутрин, сънено, протягайки ръце, за вратлето на мама... с очи, които търсят обич. Обич. Майчина да е! Гали ми сълзите, и топлота разлива във вените... и не стене ранено. Има само мирис на земя след дъжд. И палитри пролетно ухание по устните...

... и бриз повява от далеч, сякаш е от изток. Само моят Юг пустинно изстина. И няма ме в него. И сам замина. Може би на север. Някой някъде сам се чувства добре. А аз се старая да съм... да съм сила в зениците. Онези уморените сутрин в огледалото. Вярност само на цялото, онова цяло, дето го има само в моите сънища. И във вкопчените ми прегръдки нощем, които не те оставят да спиш.

А искам да изпратя водни кончета  по вълните на мечтаната ми храброст, която ще навява обетите, които си давах като малка... Онези глупавите, дето са само да те утешават. А раят е мой само в онези прегръдки.  Твоите. И слънцето е лято само там. В очите ти... целунат лешников цвят.

... И тази нощ ще угасне още една звезда... когато положиш морно глава във скута ми. Без да обещаеш нищо. А аз ще заровя своята в косите ти. Ще обещая всичко без да го искаш. И сълзите ще се слеят с бенките...

А навън е мокро... И хлъзгаво. И душата ми скита боса. И топла. Хванала за ръка твойта душа... Уви, само душите ни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "... само мирис на земя..."

    минавам само...
  • Знам в какво вярваш и че искаш да дадеш всичко от себе си. Всичко, което пазиш е любов.
  • И душата ми скита боса. И топла. Хванала за ръка твойта душа... Уви, само душите ни...

    ...и ще замълча ..ще ръкопляскам без думи..
  • Позволих си нещо да направя, Рали, за да ти покажа колко много и уникална поезия има в думите ти...

    И ще се пролее дъжд.
    Ще бъде буря.
    И гръм ще излиза из гърдите.
    И сам лъвът е лъв.
    Но в клетка...
    И ще се заровиш в моя скут.
    И ще се разплача.
    Асоциации с копняна нежност.
    И ще те имам.
    В шепичка сънливост... мокри мигли!
    И ще те гоня, вятърно, в плисето на полите си...
    И ще те искам повече...
    и още повече ще бъда тъжна...
    и облачета-гребени ще скривам във косите ти,
    с надеждата да ги откривам
    в косите на децата си...
    и всичко ще е тиха обич,
    няма да е шепната дори.
    Няма да ме пощади, напротив!
    Аз винаги се давам цялата,
    целувките по челото разтапят ме...
    и ме разливат в тръпки, по коремчето...
    като захаросани крила залепям се,
    нали съм ангелче?!...
    И ще чувам звънчета,
    сякаш неделя е сутрин.
    Ще протягам ръце,
    за вратлето на мама...
    с очи, които търсят обич.
    Обич. Майчина да е!
    Гали ми сълзите,
    и топлота разлива се във вените...
    нестенейки ранено.
    Има само мирис на земя след дъжд.
    И палитри пролетно ухание по устните...
    И бриз повява от далече, от изток.
    Само моят Юг пустинно е студен.
    И няма ме във него.
    И сам замина си – на север.
    Някой някъде сам е добре.
    А аз съм сила в зениците.
    Уморени сутрин в огледалото.
    Вярност само на цялото,
    дето го има само в моите сънища.
    И във вкопчените ми прегръдки нощем,
    които не те оставят да спиш.
    А искам да изпратя водни кончета
    по вълните на мечтана храброст,
    която ми навява обетите,
    които си давах като малка...
    Онези глупавите,
    дето са само да те утешават.
    А раят е мой само в онези прегръдки.
    Твоите.
    И слънцето е лято само там.
    В очите ти... целунат лешников цвят.
    И тази нощ ще угасне още една звезда...
    когато положиш главата си в скута ми.
    Без да обещаеш нищо.
    А аз ще заровя своята в косите ти.
    Ще обещая всичко без да го искаш.
    И сълзите ще се слеят с бенките...
    А навън е мокро... И хлъзгаво.
    И душата ми скита боса. И топла.
    Хванала за ръка твойта душа...
    Уви, само душите ни...


    Прегръщам те, талантливке!
  • Поезия и красота,чувственост,нежност...

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...