Дъжд
И ще се пролее дъжд. Ще бъде буря. И гръм ще излиза из гърдите. И сам лъвът е лъв. Но в клетка... И ще се заровиш в моя скут. И ще се разплача. Може би ще те асоциирам с копняна нежност. И ще те имам. В шепичка сънливост... мокри мигли!
И ще те гоня, вятърно, в плисето на полите си... и ще те искам повече... и още повече ще бъда тъжна... и облачета-гребени ще скривам във косите ти, с надежда да ги откривам в косите на децата си... и всичко ще е тиха обич, няма да е шепната дори. Няма да ме пощади, напротив! Аз винаги се давам цялата, а целувките по челото разтапят ме... и ме разливат в тръпки, по коремчето... като захаросани крила залепям се, нали съм ангелче?!...
... и ще чувам звънчета, сякаш е неделя сутрин, сънено, протягайки ръце, за вратлето на мама... с очи, които търсят обич. Обич. Майчина да е! Гали ми сълзите, и топлота разлива във вените... и не стене ранено. Има само мирис на земя след дъжд. И палитри пролетно ухание по устните...
... и бриз повява от далеч, сякаш е от изток. Само моят Юг пустинно изстина. И няма ме в него. И сам замина. Може би на север. Някой някъде сам се чувства добре. А аз се старая да съм... да съм сила в зениците. Онези уморените сутрин в огледалото. Вярност само на цялото, онова цяло, дето го има само в моите сънища. И във вкопчените ми прегръдки нощем, които не те оставят да спиш.
А искам да изпратя водни кончета по вълните на мечтаната ми храброст, която ще навява обетите, които си давах като малка... Онези глупавите, дето са само да те утешават. А раят е мой само в онези прегръдки. Твоите. И слънцето е лято само там. В очите ти... целунат лешников цвят.
... И тази нощ ще угасне още една звезда... когато положиш морно глава във скута ми. Без да обещаеш нищо. А аз ще заровя своята в косите ти. Ще обещая всичко без да го искаш. И сълзите ще се слеят с бенките...
А навън е мокро... И хлъзгаво. И душата ми скита боса. И топла. Хванала за ръка твойта душа... Уви, само душите ни...
© Ралица Стоева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Знам в какво вярваш и че искаш да дадеш всичко от себе си. Всичко, което пазиш е любов.
-
И душата ми скита боса. И топла. Хванала за ръка твойта душа... Уви, само душите ни...
...и ще замълча ..ще ръкопляскам без думи.. -
Позволих си нещо да направя, Рали, за да ти покажа колко много и уникална поезия има в думите ти...
И ще се пролее дъжд.
Ще бъде буря.
И гръм ще излиза из гърдите.
И сам лъвът е лъв.
Но в клетка...
И ще се заровиш в моя скут.
И ще се разплача.
Асоциации с копняна нежност.
И ще те имам.
В шепичка сънливост... мокри мигли!
И ще те гоня, вятърно, в плисето на полите си...
И ще те искам повече...
и още повече ще бъда тъжна...
и облачета-гребени ще скривам във косите ти,
с надеждата да ги откривам
в косите на децата си...
и всичко ще е тиха обич,
няма да е шепната дори.
Няма да ме пощади, напротив!
Аз винаги се давам цялата,
целувките по челото разтапят ме...
и ме разливат в тръпки, по коремчето...
като захаросани крила залепям се,
нали съм ангелче?!...
И ще чувам звънчета,
сякаш неделя е сутрин.
Ще протягам ръце,
за вратлето на мама...
с очи, които търсят обич.
Обич. Майчина да е!
Гали ми сълзите,
и топлота разлива се във вените...
нестенейки ранено.
Има само мирис на земя след дъжд.
И палитри пролетно ухание по устните...
И бриз повява от далече, от изток.
Само моят Юг пустинно е студен.
И няма ме във него.
И сам замина си – на север.
Някой някъде сам е добре.
А аз съм сила в зениците.
Уморени сутрин в огледалото.
Вярност само на цялото,
дето го има само в моите сънища.
И във вкопчените ми прегръдки нощем,
които не те оставят да спиш.
А искам да изпратя водни кончета
по вълните на мечтана храброст,
която ми навява обетите,
които си давах като малка...
Онези глупавите,
дето са само да те утешават.
А раят е мой само в онези прегръдки.
Твоите.
И слънцето е лято само там.
В очите ти... целунат лешников цвят.
И тази нощ ще угасне още една звезда...
когато положиш главата си в скута ми.
Без да обещаеш нищо.
А аз ще заровя своята в косите ти.
Ще обещая всичко без да го искаш.
И сълзите ще се слеят с бенките...
А навън е мокро... И хлъзгаво.
И душата ми скита боса. И топла.
Хванала за ръка твойта душа...
Уви, само душите ни...
Прегръщам те, талантливке! -
Поезия и красота,чувственост,нежност...
-
Прекрасно е. Браво.
-
"... И тази нощ ще угасне още една звезда... когато положиш морно глава във скута ми. Без да обещаеш нищо. А аз ще заровя своята в косите ти. Ще обещая всичко без да го искаш. И сълзите ще се слеят с бенките...
А навън е мокро... И хлъзгаво. И душата ми скита боса. И топла. Хванала за ръка твойта душа... Уви, само душите ни... "
Живота е съпреживяване...
( липсва ми "Малкият принц", предай му като се видите...)
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
минавам само...