Жабокът (Гедеон)
369 2157
12.12.2021 г., 13:25 ч.  

Дъжд, котка и мъж 

  Проза
393 4 5
1 мин за четене

  Тя трепереше мокра. Сгушена в пазвата му. Дъждът монотонно валеше.

Бързаше да се прибере вкъщи. Отново бе минал един сив ден изпълнен със самота.

Намери я зъзнеща и гладна в един безистен. Реши да я вземе. Беше като него отритната от всички в студения град.

Влезе в апартамента и я сложи на дивана. Тя гледаше учудена всичко край себе си.

- Ще те кръстя... Чакай да видя... Ти си момиченце. Значи Ева. Сега ще те изкъпя.

Взе я под душа, но тя се опита да го одраска.

- Спокойно, мъничето ми. Няма да ти направя нищо лошо.

Слушайки гласа му се успокои.

Сапуниса я. После изтри мократа и козина.

Легна на дивана и постави пухкавото топче на корема си.

Тя тихичко замърка гледайки го с присвити зелени очи.

Галеше малкото телце и усети, че светът е друг. Имаше някой до него. Имаше любовта на това крехко създание.

За първи път заспа без мрачни мисли, без нуждата от алкохол, за да забрави всичко.

Двамата спяха, а дъждът тихо валеше навън.

Предстоеше нов ден със слънце...

 

                            Край

© Гедеон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??