Дъжд, котка и мъж
Тя трепереше мокра. Сгушена в пазвата му. Дъждът монотонно валеше.
Бързаше да се прибере вкъщи. Отново бе минал един сив ден изпълнен със самота.
Намери я зъзнеща и гладна в един безистен. Реши да я вземе. Беше като него отритната от всички в студения град.
Влезе в апартамента и я сложи на дивана. Тя гледаше учудена всичко край себе си.
- Ще те кръстя... Чакай да видя... Ти си момиченце. Значи Ева. Сега ще те изкъпя.
Взе я под душа, но тя се опита да го одраска.
- Спокойно, мъничето ми. Няма да ти направя нищо лошо.
Слушайки гласа му се успокои.
Сапуниса я. После изтри мократа и козина.
Легна на дивана и постави пухкавото топче на корема си.
Тя тихичко замърка гледайки го с присвити зелени очи.
Галеше малкото телце и усети, че светът е друг. Имаше някой до него. Имаше любовта на това крехко създание.
За първи път заспа без мрачни мисли, без нуждата от алкохол, за да забрави всичко.
Двамата спяха, а дъждът тихо валеше навън.
Предстоеше нов ден със слънце...
Край
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гедеон Всички права запазени
