Дъждовен ден

Навън валеше. Дъждът отмиваше калта от улиците, локвите бяха безброй, а капките падаха безмилостно по земята. Всяка от капките имаше свой път, своя цел. Сякаш дъждът беше изпратен от някого, за да помогне на хората и да ги пречисти. Но никой не разсъждаваше така, никой дори не обръщаше внимание на времето. Всеки бързаше за някъде, всеки гледаше да оцелее в машината, наречена живот... Да, животът наистина бе машина - жестока, безмилостна и зла. Тази машина кара хора да се променят и да се губят по пътя си. В такива дни не можеш да правиш планове, не можеш да мислиш и чувстваш, в подобни дни се отдаваш само на празнотата. Пороят навън се усилваше и прозорците усещаха това, хората - не.                                                                                         

Дарина също не мислеше за дъжда. Тя бе свикнала с него, на моменти дори си внушаваше, че харесва дъждовното време. Тя бе свикнала и с това - постоянно си внушаваше неща, в които не вярва. Просто животът я бе научил да се примирява с всичко и бе превърнал крехката ù душа в нещо, което няма грам живец. Точно по този начин Дарина умееше да си внушава, че харесва живота си, че обича съпруга си и дори, че няма как да бъде по-щастлива от сега. В действителност нито едно от 3-те не беше така... Омъжила се бе за богат мъж, по-възрастен от нея, когото не обичаше, а сега, след 2 години брачен живот с него, носеше първото им дете. Да има дете беше една от мечтите ù, но сега сякаш не се вълнуваше особено. Знаеше, че мъжът ù си има любовница, но изглежда се бе примирила и с това. Сега, когато валеше, тя мислеше за нероденото си дете, за неговото бъдеще, за неговата съдба. В главата ù отново нахлуваха мислите за "щастливия ù живот" и дори за миг пожела и нейната дъщеря, която щеше да се роди след 4 месеца, да има този живот. Толкова ли бе заблудена и объркана, че да пожелае такова нещо? Наистина ли нямаше нищо човешко у нея? Седеше в леглото си и се усмихваше, усмихваше се все по-широко и по-широко, сякаш се опитваше да убеди някого в щастието си. Беше жалка глупачка, затворена между 4 стени. А навън дъждът продължаваше да вали и изглежда щеше да вали цялата седмица...