31.03.2010 г., 9:55

Дъждът

1.1K 0 0

Дъждът заваля тихо и кротко. Земята го чакаше. Беше пролет.

Доволен беше дъждът. Щеше да измие всичко и всички. Но... какво е това? Хората разпериха чадъри? Ядоса се и се усили. Много се усили. Капките станаха големи и студени. Земята напоена се наводни. Каква грозна гледка...

- Не, не - си каза дъждът - по-добре животворна влага, не такава, от която животът да бяга.

Прибра се в облака си и спря. Щеше да продължи на друго място, където беше нужен. Слънцето щеше да помогне тук. То изгря.

- Моля те, дъжд, не се ядосвай на хората, че разперват чадърите. Здравето си пазят от влагата. Здравето. А теб, теб те обичат.

 

Вие, които четете това, да знаете, че когато дъждът завали силно, силно, виновни са само чадърите. Не му се сърдете, че е ядосан. Ще погледне земята и ще спре. Обича я. Нали се грижи за нея?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...