chergligan (Костадин Костадинов)
38 105
19.05.2012 г., 2:23 ч.

Дъждът 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
739 0 8
1 мин за четене

 

Дъждът

 

Аз съм дъждът. Идвам изведнъж, желан или не. Понякога съм тих и нежен, топъл пролетен дъжд и звънвам като музика над стрехите. Друг път съм студен и с остри камшици плющя по земята и хората. Понякога ми се сърдят – причинявам неудобства, мокря „до кости“, правя кални локви. Но много по-често ми се радват, че измивам праха от листата на дърветата и от тротоарите, освежавам въздуха и лицата на хората... А земята винаги ме очаква с желание и аз потъвам и се изгубвам успокоен в нея. Тя никога не се насища на моите ласки... И после дарява живот на цветя, треви и дървета...

Аз съм Дъждът. Аз съм мъжът на Земята!

 

К. Костадинов

© Костадин Костадинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??