Д Ъ Р В Е Т А Т А С А И С К Р Е Н Н И
(разказ)
- Какво ти е?
- Не, не, нищо ми няма....
(из случайно подслушан разговор в трамвая между едно момиче и едно момче, които си държаха ръцете цели 20 минути)
В полумрака на затворената от четири страни с панели стая звънецът иззвънява. Три кратки електрически удара – тън, тън, тън...
Квартирантската стая е в най-отдалечения ъгъл на апартамента. За да стигнат до входната врата бялата и черната жички на звънеца трябва да заобиколят двете стаи на хазяйката, кухнята, килера и широката стенна закачалка с огледарото.
Това прави почти петнадесет крачки.
През шпионката отвън се промъква снопче жълта светлина. Ключалката щраква и вратата се отваря, забръщайки дългата пътека в коридора.
- Здравей, Мари.
- Ти ли си, Жоро? Влез.
Жоро е висок, рус, хубав, със сини очи и синьо дочено яке, носи страшни дънки и винаги лъснати ботушки. Пуши само Кент. ...