Глава 6, част 2
... оцветена в червено
POV Ейдриан
Виждайки Фийби да лежи в безсъзнание на тротоара, ми се прииска да откъсна главата на Ловеца още в същата секунда. Беше Ловец, без съмнение, издаваха го цветът на очите му и хищническите рефлекси, с които следеше всяко мое движение, очаквайки атака. Зъбите започнаха да растат, но трябваше да мисля трезво. Гневът и притеснението за момичето не биха били от полза, за да се справя с това нищожество.
Полезрението ми се сви до човека срещу мен. Да, той беше само човек, въпреки сериозните сили и способности, които притежаваше, и като такъв едва ли би се справил с мен. Други от този род са преследвали прокълнатите в продължение на векове, някои Ловци са имали успех и са сложили край на живота на някои от нас. Аз бях твърде голяма лъжица за устите им, твърде древен, за да могат да ме достигнат. Не че не са опитвали. И сега сякаш бяха намерили начин - момичето.
- Направи голяма грешка, като я удари. - казах през зъби. Кучешките вече се бяха вря ...