Стъпката бе направена. Думата бе казана. Делото започна. Святите, или поне тези, които още заслужаваха това име бяха известени. Низшите Го очакваха, тлените нямаха на какво друго вече да се надяват.
Спомняше си първите дни на Адама. Времето, когато го създаде от глина и му вдъхна живот. Беше млад, пред него бе всичко, земно и свято. Тленно и могъщо. Започна на игра, случайно и от липса на друго каквото можеше да прави. Земята бе хубава, зелена, пълна с живот и радост. Но нещо и липсваше, господар по негов образ и подобие.
Отпървом се поблазни самия той да изиграе ролята, но после се разубеди. Стигаха му и другите задължения. Някой все трябваше да го замества и тогава реши да направи най-висшето си творение, Човека, да уподоби себе си, и да му вдъхне най-висшата си добродетел – Живота. Ще го учи да живее, да се грижи за себе си и за всичко живо и неживо. Ще въплъти сам себе си, пък като се научи достатъчно ще му поотпусне юздата. Ще му позволи да се възползва от най-висшия си дар – Своб ...