Оставиха телефона върху масата в немската читалня и за първи път си поговориха:

- Здравей! Ама аз говоря!

- Да, говориш. Какво странно има в това?

- Нищо. Просто не съм много приказлив.

- Еми.... И аз не съм. Ти, кой си? Как те наричат, Table?

- Аз се знам като Der Tisch, но предимно ме наричат масата.

- Масата, значи.

- Да. Предполагам, че ти си смартфон.

- Знаеш ли какво, библиотеките вече са ненужни.

- Ненужни ли? Лъжеш се. Библиотеките съществуват от хиляди години. Това е мястото,

което не само че е достъпно за всеки, но е и мястото, където се съхраняват книги,

списания, произведения на изкуството. Има цели архиви. Библиотеката не само, че

пази всички тези неща, но бивайки достъпна за всички, дава възможност на хората да

се запознаят с нови книги. Дори ги мотивира да четат. Без библиотеките човечеството

би било векове назад.

- Ти въобще имаш ли си на представа какво има отвън тази читалня?

- Не знам, но имам теория, че...

Преди масата да може да си каже теорията, телефонът беше в ръката на един човек. Сякаш

беше чул разговор, човекът го разведе из библиотеката. След около половин час смартфонът

се върна на масата.

- Върнах се. Чух и видях някои неща. Вероятно няма мога да се продадат за скъпо,

защото не е някаква лична информация, но съм сигурен, че ще ти променят мнението.

- Слушам. Още веднъж ще разберем колко са важни библиотеките.

- Точно пред тази читалня имало машина за инвалиди, но не работела. Била само

символична. Да има, пък кой ли ще я използва. В моята родина, Япония ,нещата не

стоят така. В една зала имало мои по-големи братя. Не само, навсякъде видях мои

близки. Нали ти казах, библиотеките вече са ненужни. Също да ти кажа, че ти си една

много незначителна маса. Ти си една празна маса. Има други, над които има книги,

компютри и т.н. Иначе има архиви, но никой не се интересува от тях. Поне аз не видях.

Библиотеката е достъпна за всички, но има основно старци в нея. Голяма част от

книгите са достъпни и чрез мен. Вече не са ни нужни библиотеки.

- Не. Ти си лъжец. Това не може да бъде вярно. Аз се мислех за толкова важна маса, а

сега. Мислех, че съм специална. Мислех, че съм центъра на тази сграда. А

библиотеката...

- Тя е ненужна.

Масата млъкна. Взеха телефона. След малко почувства, че пада от високо. Удари се на една

стълба, после на втора и на трета. Приземи се пред неработещата машина за инвалиди. Вече и

той беше една неработеща машина.