13. Завръщането

       Утрото бе тихо, не се чуваше никакъв шум. Изведнъж се чу леко буботене от мотора на хеликоптер. В далечината се появи Ми-52, руски боен хеликоптер.

          -Бойна готовност, идва вертикопъл.-каза Иван.      

          -Ми 52 обикновенно не идва с мир. Да се подготвим, защото идва точно към нас.-каза Ники.

          -Всички готови за бой, но само ако се наложи.-каза Иван.

          Хеликоптерът кацна и от него се появи Илия Кирчев.

          -Как сте, хора, дълго ли ме чакахте.-каза Илия.

          -Ми 52? Нямаше ли по-голям в склада?-каза Ники с усмивка до над ушите.

          -Имаше по-малки, освен това късно казахте, че нямате муниции. Този е зареден до дупка и готов за бой.-каза Илия.

          -Добре, скоро нападаме Чък и го попиляваме от бой, такава е идеята ни!-каза Иван.

          -Какви хора ни водиш?-каза Ники.

          -Ето ги: дванадесет руснака и двама от Търново.-каза Илия с усмивака.

          -Вени и Деян?-каза Иван със светнали очи.

          -Да, ето ги.-каза Илия, докато те слизаха.

          -Здравейтеееее!-каза Иван, много зарадван от тази неочаквана среща.

          -Здравей! Как си.-каза Вени.

          -Здравей!-каза Деян.

          -Ще скрием хеликоптера с Гошо, вие се вижте.-каза Ники.

          -Нека всички да почиват до утре.- каза Иван.

          В същото време пуснаха последният модел „свръх хора” на разузнаване.

          -Уникално, достигат средна скорост над 40 километра в час.-каза Хук.

          -А колко държи нормален човек на същия терен.-попита Чък, сравнително доволен.

          -Най-много 30, поддържат старите „свръх-хора”. Аз достигнах 25.-каза Хук.

          -Добре, ще ги пробваме още днес. Примамете онези в трудната част и пуснете свръх хората след тях с две минути закъснение.-каза Чък.

          -Добре, до двадесет минути ще го организирам.-каза Хук.

          -До после, шефе.-каза Хук.

          -До после капитане.-каза Чък.

                    В лагера.

-Улавям някакъв сигнал за SOS.-каза Борис.

-От къде е?-попита Емо.

-От острова, в сърцевината му. Викни, Иван.-каза Борис.

          -Иване, ела бързо!-каза Емо.              

          -Какво има?-каза Иван.

          -Сигнал за SOS, от сърцевината на острова.-каза Борис. 

          -Емо, да отидем да видим какво е.-каза Иван.

          -Кога тръгваме?-каза Емо.

          -Веднага.-каза Иван.       

          Те тръгнаха натам.Стигнаха близко до мястото.

          -Сега сте мъртви. Обградени сте от всякъде. Сега ще проверим колко бързо бягате.Имате дванадсет километра пред вас и преднина две минути пред моите хора! След това те тръгват след вас и ще ви убият, ако ви настигнат преди края!-каза Чък доволен от себе си.

          -Какви неща ще ни гонят?-попита Иван.

          -Тези.-каза Чък и посочи „свръх” версиите на Крум.

          -Имам идея.-каза Емо.

          -Казвай.-каза Иван.

          -Помниш ли историите на господин Костов?-каза Емо.

          -Да, но коя по-точно?-каза Иван.

          -Тази как е пристигнал в базата Мечи чал. Как са бягали с неговия приятел. Скъсявали са пътя покрай дърветата през зимния ден. Как всички ги търсели , а те са яли кюфтета?-каза Емо усмихнат.

          -Да е жив и здрав Костов! Помня я, разбира се, само че сега няма сняг. Ще опитаме, защото тези гонещи ни са машини за убиване.-каза Иван.

          -Какво шушнете там, ще ги пусна без да ви давам преднина!-каза Чък ядосан.

          -Какъв е шансат да ни оставиш живи, ако стигнем първи?-каза Иван.

          -Ще ви пусна да си ходите, няма да ви държа или убия. Но ако ви настигнат, не отговарям.-каза Чък с усмивка.

          -Добре, готови сме!-каза Иван.

          -Старт тогава!- каза Чък.И започна да засича две минути.

          -Това ще е страшно трудно. Ако оживеем, ще те черпя!-каза Иван.

          -Ако минем и шест километра живи, аз ще те черпя!-каза Емо.

          Те бягаха на прага на възможното, минавайки напряко, а не по пътя.Ако успееха, оставаха живи, ако не- умираха. Оставаше около един километър, когато свръх-хората започнаха да се виждат и да ги настигат.

          -Никога не съм губил гонка, та сега ли ще загубя!-каза Иван.

          -Ти може и да стигнеш преди тях, но аз съм много уморен.-каза Емо

          -Имам идея. Имаш ли пистолет в теб?-каза Иван.

          -Да, но има три патрона. Какво си намислил?-каза Емо.

          -Ами от едно време съм най- бързият, мисля да ти дам преднина и да ги задържа! За това ми е пищова.-каза Иван.

          -Ти си луд, така ще загинеш. Не го одобрявам!-каза Емо.

          -Никой не те пита.-каза Иван. И взе пистолета насила и спря на място.

          -Ти не си добре. Сам ще загинеш.-каза Емо.

          -Аз ще се оправя, все пак ни преследват само двама!-каза Иван.

          Тогава той започна отново да се движи, но с много ниска скорост. На Емо му оставаха около двеста метра, на Иван около триста, а на свръх-хората петстотин. Иван започна да бяга като за последно. Емо успя да мине линията и спря. На Иван му оставаха последните петдесет метра. Тогава го настигнаха свръх-хората. Той изстреля по един патрон във всеки от тях. Те се забавиха за малко. Той успя да натрупа преднина от пет метра, която се оказа достатъчна и завърши преди тях.

          -Свободни сте, както ви обещах. Но следващият път сте мъртви!-каза Чък и ги освободи.

          -Ще видим кой кого!-каза Иван.-Да тръгваме.

          -Уау, добре, че не съм спал всеки час при Костов!-каза Емо.

          В същото време в лагера...

          -Свали това въже оттам. Завърти перката на 90 градуса. Закопчай калъфа.-каза Ники.

          -Добре.-каза Гошо.

          -Семейството ти ще трябва да пратим някъде другаде, Стояне. Тук ще е опасно!-каза Ники.

          - Вече са пратени в България.

          -Добре.-каза Ники.-Стояне, влез вътре и докарай Вени.-каза Ники.-Искам да я питам нещо.

          -Ето ме, няма нужда да ме търсите.Какво има?-каза Вени.

          -Кажи, не може ли да ги победим без бой?-каза Ники.

          -Може, чрез вирус и така няма да се налага да се бием.-каза Вени.

          -Добре, ще ти докараме няколко живи индивида, за да пробваш.-каза Ники.-Стояне, веднага се подготви и тръгваме.

          -Добре. Ще ви чакам. Вземете и брат ми като охрана.-каза Вени.

          -Да идва, чакаме го.-каза Ники.

          -Ето ме и мен.-каза Деян.-Взех си и меча. Да тръгваме.

          Те тръгнаха да търсят всякакви същества, за да правят тестове. Натъкнаха се на следи.

          -Това са следи от хора, от около преди приблизително половин час. Влезли са вътре в гората. Били са трима. Търсили са нещо около това дърво, явно тази котка. Мац пис, пис, ела тук, коте.-каза Ники.

          -Има бележка на крачето.-каза Стоян.

          -Прав си. Я да видим какво пише:

           Парите и ресурсите ви няма да дойдат, за това пък ви пращам тази умна котка. За да разберете, колко са добри вашите свръх-хора. Сега разбирате, че не са свръх-хора, няма да наливам пари в боклуци.

          С Уважение: Лидера на САЩ

          -Уау, явно тук много пари, много държави има.-каза Ники.

          -Да продължаваме.-каза Стоян нетърпелив.

          -Добре. Щом са били тук преди време. Следователно трябва да тръгнем по следите. Тук са завили извън гората, следователно са искали да поддържат висока скорост.

          Изминаха някакво растояние...

          -Тук са завили в гората. Следователно са се криели от някого или нещо, но защо...

          След още малко...

          -Тук са минали през реката и са излезли ето там. Следователно, са бягали от нещо с добро обоняние, това е начин да бъде загубено. Ето тук излиза, но има две следи. Виждате ли тази, че е мокра, вероятно е от малко поточе, поне на такава прилича. А това е тяхната следа, следователно са продължили натам.-каза Ники.

          Достигнаха до една гора, където следата свършваше.

          -Следата свършва тук?! Аааа, ясно. Следователно сме много прецакани и те са точно зад нас.-каза Ники.-Подгответе се!

          Тогава те излязоха точно зад тях. Бяха четирима от всяка посока по един.

          -Сега да видим кой кого! Оставете един жив, ще ни трябва, останалите са мъртви и без това.-каза Ники.

          -Ще видим кой кого. Атака!-каза единият свръх-човек.

          -Грешка. - каза Деян и го посече на две с меча си.

          -Уау, много си бърз, но мен няма да успееш!-каза вторият свръх-човек.

Хвърли се в аттака срещу Стоян. Тъкмо да му отсече главата, когато Ники го избута и наръга свръх-човека с нож. Но той не умря, бе посечен от меча на Деян.

-Остават двама, единият е мой.-каза Ники и тръгна към единия.            Започнаха да се боричкат. В същото време и третият свръх-човек бе съсечен от меча на Деян. Ники успя да се измъкне и удари другия свръх-човек. Той падна на земята. Ники се хвърли върху него и го завърза.                                  -Вече имаме един модел. Да отидем да го оставим за тестове.-каза Ники.

Тогава чуха шум от чупене на дървета.

-Някой много бърза, да му направим засада.

Появиха се двама човека. Бяха нахлупили качулките си и не се виждаха.

-На три ги сваляме! Едно, две, три...-каза Ники. И ги свалиха.

-Ники се хвърли върху единия, а другия стана и се измъкна, свали качулката и започна да се смее. Бе Емо, а другият-  Иван.

-Тъкмо да видим кой е по-силен от двамата.-каза Емо с усмивка.

Иван тъкмо напрегна всички сили и свали Ники на земята, изрита го. Качулката падна от главата му. Ники го позна.

          -Абе ние сами ще се изпотрепем бе. Гледай с кого се биеш.-каза Ники. 

-Съжалявам, добре ли си?-каза Иван.

-Идеално, всичко ме боли. Вие намерихте ли откъде е сигнала за SOS?-каза Ники.

-Да бе, капан. Направили са подобрена версия на Крум. Пробваха колко са бързи, ние бяхме целта. -каза Иван.

-Бързи ли са?-каза Ники.

-Прекалено, ако не бе пистолетът, бяхме мъртви. Пък и Ванката ми помогна да набера преднина.-каза Емо.

-Към лагера, защото тук не ми харесва.-каза Емо.

          При Чък.

          -Защо те успяха да избягат? Защо нашите супер хора не успяха да ги хванат преди последните петдесет метра?-каза Чък.

          -Не е възможно те да са поддържали средна скорост около тридесет километра в час, а нашите свръх хора тридесет и пет.-каза Хук ядосан.

          -Ти ми кажи ?-твоите хора правят двадесет- двадсет и пет, а тези десет нагоре. Да не би и те да са свръх-хора.-развика се Чък.

          -Следващият път ги убийте, за да не бягат!-каза Хук.

          -Нещо ми повишавате тон, капитане?-каза Чък.

          -Да, вие ги пуснахте.-каза Хук.

          -Така им обещах. Аз държа на думата си.-каза Чък.

          -Виждам, затова имаш живи врагове.-каза Хук.

          -Да,но съм честен!-каза Чък.

          -Добре, отивам да подготвям атаката.-каза Хук.

          -Отивайте, капитане.-каза Чък.