Мрачен ден навън е днес. Пак дъждец се лее, от намръщено небе! Капчиците падат една след друга безмилостно на плочките на двора... Небето нервно се разцепва от светкавици, грамотевици зловещи. Но пък въздухът е свеж, приятен влажно студен...
Мислите ми малко навяват мрачни, може би от времето е, казвам аз! Най-различни мисли ми се въртят в главата, гледайки дъжда навън как се рее... Искаше ми се в най-скоро време да се покаже слънчице небесно! Да пресуши локвите, образували се от дъжда и да стопли душата ми. Да върне щастливата ми усмивка по лицето ми...
© Елизабет Николова Всички права запазени