Един незабравим "онлайн" романс...Част 1

Тя получи поредното известие на телефона, на което не обърна особено внимание. Всеки път щом качваше снимка в мрежата се изливаха съобщения от сорта на „ЗДР.КО ПР.” и подобни на това. Понякога, макар и по-рядко дори получаваше директни предложения за секс. След време започна да ги трие без да ги чете. Джеси ­­- естествено красиво момиче, въпреки че според нея си беше само чаровна. Винаги е била такава добра, скромна, не се възприемаше като красавица, затова и не си беше вирнала носа до небето. Имаше сладка усмивка, дълга, руса, чуплива коса и красиви, пъстри очи. Не беше висока, по-скоро миньонче, слабичко и нежно. Обратно на това и неизвестно защо по нея си падаха само високи, едри мъже. Такъв мъж, който като я гушне и тя се изгубва в него. Един съвсем обикновен ден, докато работеше, тя получи още едно известие на телефона. Беше съобщение от непознат профил. Не беше име, а просто название. Джеси леко се учуди, не можеше да разбере, мъж ли беше или жена. Този път, незнайно защо обаче реши да отговори. Може би я гризеше любопитство кой се крие зад този профил. Човекът се представи - казваше се Сам. Разговорът продължи за кратко. Той любопитстваше има ли приятел, ред други неща, включително и какви са и любимите пози. Въпреки, че беше срамежлива, тя му отговори на всичко. Пишеха едновременно дъгли редове, след което едновременно четяха. Джеси бе изумена - Как е възможно сексуалните ни желания да съвпадат 1:1? – помисли си тя. Любопитството и се засили. Как ли изглеждаше той? Помоли го за снимка. Телефона отново извъня … - Лелеее, каква изненада! Той е като Аполон. – каза тя.

На снимката не се виждаше лице, а само мускулесто и много атлетично тяло.

- Хмм…. - замисли се тя с леко разочарован поглед. – Много жалко, имам лоши впечатления от тези мъже. Това е поредния празноглавец, напомпан мачо, който нито ще има обноски, нито нищо. Най-вероятно, ще е глупав, а със сигурност ще си пада по „кифли” . Неее, не! Абсурд.

Затвори приложението и спря да отговаря и чете. Изминаха няколко седмици или месец, в това време тя изобщо забрави за него. Едно слънчево утро, докато си пиеше сутрешното кафе и четеше новините в интернет, отново получи известие. - „ Хей, Джеси, как си ? Има ли много работа в сервиза ?” 

- Хаа – учуди се тя. – Сам се е сетил за мен?! След толкова време, интересно! – и му отговори.

- Запомнил си какво работя? Ох, много съм глупава - видял си в съобщенията.

- Не, аз дори ги бях изтрил. Просто запомних.

Не знаеше дали е така, но все пак се зарадва.

– А ти какво правиш, как си ? – попита тя.

• Ами добре съм. Глася се за работа.
• Във фитнеса отиваш, нали ?
• Хей и ти си запомнила!
• Да, запомних. Не знам защо, просто така.

Разговорите неусетно от минути се превърнаха в часове. Говореха си свободно, все едно, че се познават. От музика, през семейство, та чак до мечти.

• С него се говори толкова леко, не трябваше да избързвам с преценката си – помисли си тя. В същия момент той изпрати втора снимка- този път се виждаше лицето.
• – Боже , какъв поглед – размечта се. - Този поглед, като горещ шоколад… Тези кафяви очи, които сякаш ме пронизват- още докато го изрече и преглътна.
• Дали има любов от пръв поглед? Ако има значи, сериозно съм загазила ! – говореше сама на себе си, усмихвайки се. Не знаеше какво да напише. Всяка дума и изглеждаше слаба, пред това, което почувства. Реши да кара направо.
• Ти си страхотен ! Можеш да имаш всяка жена… защо искаш мен ? Аз не съм нищо особено. Нямам силиконови цици, не съм „кифла”….

Без да знае, че той има страхотно чувство за хумор, отговорът му я разсмя с глас.

• Ами защо ?! Чакай да помисля. Какво да ти харесам и защо. Ти да не си случайно някакво сладко, русокосо момиче с невероятно красиви очи, напълно естествена, умна, забавна… Не, не виждам причина да те харесам. – смеейки се.
• Ха, забавен си- разсмя се тя. Не се бе смяла доста отдавна. А той продължи :
• И да не си помислиш сега, че те харесвам… Абсурд ! Или пък, че искам да те гушна и да не те пусна повече… Изобщо не си го и помисляй. Също не си помисляй, че сега нямам адски много рабата, но седя да си пиша с теб, просто защото ми е толкова приятно. Нееее, аз убивам само времето..- смеейки се той отново.

А тя се смееше вече с глас и сълзи. – Ок- помисли си тя. –Ще играя твоята игра.

• Ами аз знам, че нямаш работа, затова си убиваш времето с мен… Ей, така, докато дойде някоя истинска мацка.
• Абсолютно ! Много си права. Те се редят в момента на опашка. Даже една в момента ми се натиска и предлага, докато говорим. Аз и казвам „Махни се, не виждаш ли, че говоря с бъдещата си жена ?!”- тя нахалства.

И двамата се смееха от сърце, закачките им бяха забавни и не усещаха как лети времето.

• Джеси, да не си помислиш, че те харесвам и че започвам да се влюбвам в теб, гадна си ..
• Не разбира се. И аз не те харесвам, даже ме отвращаваш J - отново смеейки се.

Двамата продължиха да си пишат и на следващия ден и по-следващия ..

В един момент Джеси разбра, че нещо не е наред. Започваше да мисли постоянно за него . Знаеше, че ще се случи нещо повече.