28.02.2019 г., 15:26

 Един незабравим"онлайн" романс Част 2

1.7K 2 2

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Произведение от няколко части към първа част

4 мин за четене

След доста време най-накрая двамата се разбраха да се видят . Тя се чудеше какво да облече и  къде ще я води. Отвори гардероба и извади малката, черна рокля. Тя беше добър избор за почти всичко.

- Хмм. Ако ме заведе в парка ще изглеждам глупаво. Ще си помисли, че съм се нагласили специално за него... Ще изглеждам нелепо! Неее! - помисли си тя. - Ще облека нещо по- обикновено. Не искам да мисли, че съм хлътнала по него. 

Взе една метъл тениска от гардероба, обу впити дънки и спусна красивата си коса. Оформи нежни къдрици . Гримът- той не трябва да го плаши - не сме Хелоуин, все пак. Малко бледо розово червило, задължително спирала и нежен аромат на праскова. Без излишни тонове мазила, които след втория час ще изтекат като маска. Вече готова взе любимата си книга и легна на дивана да изчака да се обади.

Отвън я чакаше той. Беше по- красив от колкото тя смяташе. В ръката си държеше рози, които подаде с най-красивата усмивка на Света.

- Благодаря! -каза тя. - Нямаше нужда! - леко се изчерви.

- Ела, искам да те заведа на едно място.. Никой, не съм водил там. - каза той.

Качиха се в колата и отпрашиха. Скоро пристигнаха. Мястото беше далеч от града, до него се стигаше по едва забележим отъпкан път. От там се виждаше целият град. Всичко светеше в различни светлини. Небето беше ясно и всички звезди светеха толкова ярко, а  луната по някаква случайност беше цяла. 

- Невероятна гледка - каза тя. 

- Ти си по-красива от всичко това. Затова ще гледам само теб. - усмихна се той. Извади от багажника на колата две кенчета бира и постелка. Посла на тревата и я покани да седне. Подаде й кенчето и каза: 

- Извинявай, не е вино, само това има.

- Няма нищо, не се притеснявай. 

Сам я прегърна и започнаха да си говорят. Няколко часа си говориха и смяха, гледаха звездите и пиеха бира. Изведнъж той я погледна е очите и я целуна страстно. Започнаха да се целуват..

 Сам я свали назад към постелката. Тя се обърна по корем протягайки се да остави кенчето, при което той сложи бавно ръце върху кръста и и я целуна нежно. Но тя се обърна и бавно го отблъсна

– Не избързваме ли?

– Ако не искаш, ще спрем. Никога не бих те насилил.

– Разбира се, че те желая, просто исках да изчакаме. Не искам да изчезне магията

– Желая те – започна той прекъсвайки за да я целуне по врата – никога няма да изчезне магията! – той прокара бързо ръка между бедрата и масажирайки срамните и устни. 

Тя бързо се усмихна и започна да го прегръща още по-силно. Отпусна се бавно назад. А той слезе надолу. Започна да прокарва нежно ръце през цялото и тяло. А тя се извиваше като лоза в отговор на неговите движения.Той я целуваше жадно впил устни в нейните. Усети аромат на праскова.

 - Този аромат ме побърква, толкова си секси. - и продължи по вратлето й. Тя дишаше все по учестено и заби нокти в гърба му. Опитваше да му свали тениската. Сам слезе надолу, неспирайки да я целува по корема и надолу. Спря се на устните .

- Толкова си съвършенна. Не мога да повярвам. - впи устни в нейната нежна вагина и като пристрастен започна да се нахъсва все повече и повече да я целува и отпива от сладкия сок. Тя трепереше от възбуда

Той нежно обърна финото и тяло и и помогна да се изправи на четири крака. Застана зад нея и нежно вкара пениса си в нея. След което бавно и леко прокара ръце по гърба и, стигна до главата и, обхвана дългата и руса коса и леко предърпа назад. Сграбчи здраво кръста и. Започна да прониква в нея с резки и силни движения предизвиквайки силните и викове

– ооо..Боже! Толкова е хубаво! Не спирай! 

Той се засмя и продължи с всички сили засилвайки темпото. Тя се стенеше все по- силно, докато я беше притиснал здраво към земята.  

-Харесвали ти ? - попита той, въпреки че знаеше отговора. - Това заслужават мрасниците.....  Искаш ли ме? Кажи ,че ме искаш ! - каза той пошляпвайки я по дупето...

-  Искам те.. Не спирай да ме чукаш...

Той и подаде ръка и повдигна лекото и като перце тяло. Изправия до близката скала и тя се подпря с две ръце. 

- Така удобно ли ти е? - попита той.

-  Да, целуни ме.. 

Започна да я целува отново с цялата си страст  и възбуда. Отново прониквайки в нея. С едната ръка я бе хванал през кръста,за да не падне. А с другата нежно за вратлето, докато я гледаше право в  очите. Луната се отразяваше в тях. Тя го стисна още по силно, с малки капчици пот се бяха образували над устната й. Дишането й се учести, стоновете също. Сам усети топла течност, която се стече между тях. Скоро върху нейните викове започнаха да се чуват и неговите докато в един момент той не спря, отпускайки се до нея . Целуна я отново.. 

- Беше незабравимо.. обичам те- каза той. Чу се звънене. Джеси се опита да го игнорира, но то се усилваше. Изведнъж тя се събуди. 

- Ооо, не . Това е само сън. Заспала съм- леко разочарована, беше се събудила от звъненето на телефона. Получи съобщение .." Облечи се, идвам да те взема..😘"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© princess of the darkness Всички права запазени

Част 2

Коментари

Коментари

  • LiaNik (И.К.) Благодаря ти , наистина е важно отношението. Все още не ми идва музата как да продължи. Приемам и съвети 😊 Това е час от реалността в днешно време. Хората прекарват супер много време в интернет, нормално или не се запознават там
    brinne (Мариана Бусарова) Благодаря 😃Все още се чудя как да продължи. До тук ми беше много лесно да го направя.😉
  • Е, добре! Много готино се е получило. На две-три места има леки неточности, но пък, като приемем, че е сън, а в сънищата на човек му се иска да "падат дрехи и задръжки"... А и си на много прав път с героинята. Повечето жени не държат на мястото , а на отношението и вниманието. А иначе... си е малко опасничко с непознати да се отпрашва с колата из разни местности...дори и на сън. Следя с интерес. Ще чакам с нетърпение какво ли си ни подготвила в следващата вкусна хапка, макар и с името "реалност".

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...