Един от дните
на Боряна Йосифова
Приятен ден, небето изглеждаше сякаш е на кръпки - облаците се бяха разкъсали на късчета памук. Слънцето прокарваше нежните си лъчи помежду всяко облаче и галеше земята с топлината си. Всичко бе почнало както обикновено, всеки бързаше за някъде и в старанието си да не закъснее пропускаше толкова много. Никой не забелязваше, че дърветата са разтворили зелените си листенца, а сладкопойните чуруликания на птичките, които току-що се бяха върнали, не бяха чути. Общо взето всичко си вървеше нормално. Единствено едно куче смущаваше ритъма, в който се движеха всички, защото се бе разлаяло и дразнеше с негодуванието си минуващите. Едно детенце притича през улицата, а гласчето му се чуваше силно и ясно:
- Мамо, мамо, мамо... - викаше то. Никой не се обърна да го погледне, а то продължаваше да вика още по-отчаяно:
- Мамо, мамче, мамо, къде си?... - oтново никакъв отговор. Очичките на детенцето се изпълниха със сълзи и то заплака при мисълта, че е изгубило своята м ...