27.03.2025 г., 10:20

Един стар виц

527 9 15

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

2 мин за четене

 

Един стар виц

 

 

    Когато бях женен… нелошо живеех.

Да лъжа жена ми - по принцип не смеех.

Прибирах се трезвен, изобщо не пиех,

заплатата своя - от нея не криех.

    Но моята шефка, една топла вечер,

съвсем по другарски, по скайпа ми рече:

  - Колега, побързай, ела в кабинета

да пием шампанско с две турски кафета.

Ще хапнем омари и рибешки пръжки,

и с пълни стомаси, без никви задръжки

ще се поотпуснем сред късните доби

от всичките наши, семейни тегоби.

     Аз хранех илюзии с моята шефка:

тя беше висока  -  перфектна брюнетка!

Не спирах за нея, през ден да копнея:

на тъмно - с жената - представях си нея!

Останах прехласнат от тази покана.

От строгата шефка - жена - сладурана!

Да седна до нея съвсем по човешки,

и да - поговорим - за проби и грешки.

    Не чукнах, а смело нахлух в кабинета,

а вътре заварих, как шефката клета

се мъчи самичка - с шише черно Джони,

по много разголени - южни балкони!

    Поседнах до нея, налях си уиски,

и без да се мъча да станем по-близки,

със скок се нахвърлих - на клетата дама,

и леко несръчно, но с пълна програма 

започнах… геройски да вдигам платната:

на моята шефка да смъквам цената.

Да я… уважавам, и вляво, и вдясно,

и да прекалявам в пространството тясно.

Представих се супер, заслужих награда:

да пием шампанско и идната сряда,

и с моите… трудни  -  геройски похвати

да станем завинаги близки познати.

    Прибрах се доволен, целунах жената,

а тя ме подуши и тропна с краката!

Веднага поиска - аз сам да разкажа,

с кого съм се носил - в дъжда по паважа.

Не можех да лъжа, разказах веднага,

че с моята шефка, интимно съм лягал.

Че тя е перфектна - съвсем неприлична,

и от нея е много… много различна!

     Пък моята, славна - възруса съпруга,

ми каза да лъжа - не нея… а друга!

Че сигурно взел съм - по-рано заплата,

и с някой колега съм бил в механата.

Признах си веднага за “моята грешка”,

че съм я излъгал за тази колежка. 

Поисках  й  прошка… наведох главица

пред моята умна… възруса умница!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...