Един усмихнат ден
Слънцето се показа над хоризонта. Протегна се сънено. Разтърка очички и се огледа наоколо. Все още птиците спяха в гнездата си. То ги закачи весело с лъчи, за да се събудят. Искаше да поиграе с някой. Но с кого? – Не знаеше. Тръгна към близкия град. Там на една улица съзря весел закачлив палячо. Слънчо го щипна по бузката. Клоунът потърка зачервената си бузка и погледна ядосано към пакостника. Видя неговата усмивка и се развесели. Намигна му и започна да се премята по улицата. Хората, които бързаха за работа, го поглеждаха и се усмихваха. Палячото спря пред група деца и започна да им прави различни фокуси. Едно от децата погледна часовника си и викна на приятелите си да тръгват, защото ще закъснеят за училище. Почти цял ден Слънчо игра с веселия клоун. Привечер му махна с лъчи за сбогом. Тръгна към хоризонта и се приготви за сън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Вичева Всички права запазени
