11.04.2006 г., 10:07 ч.

Една априлска утрин  

  Проза
888 0 1
3 мин за четене

-Става да пие по пет чаши кафе/в същност бяха две/-мърмори тъста и се надига от дивана където спят заедно с тъщата в кухнята,за да не топлят и другите стаи и вече изнесоха кюмбето ,а аз го качих на тавана за икономии… Тъщата меси баница за синчето,което още спи,защото снощи стоя до късно пред компютъра.Аз си мажа три филийки с маргарин и се опитвам да нарежа с ножа парченца от половината кремвирш останал от вечерята,след което поръсвам с шарена сол.Бързата ми закуска е готова.След това си правя чай с бързоварчето,което е покрито с кафе и в пластмасовата кофичка остават да плуват тук там малки частици кафе.Тази пластмасова кофичка има славна история.Тя ми е последната кофичка от пакета с кофички,който донесох от морето след неуспешния си но изпълнен с романтика печалбарски рейд….Тъщата край масата изведнъж спря неподвижно и в стаята настъпи тишина.Погледнах към нея и моментално схванах.Тя чакаше ножа.Бързо го сложех до нея на масата .Тя го взе мълчаливо без да ме погледне и продължи до реже тестото.После го остави на масата.Реших че вече е приключила и пак го взех,но тя отново спря неподвижно.Не беше свършила с рязането.Мълчеше и чакаше да и върна ножа.Върнах и го моментално,като без малко не се порязах и не го изтървах на пода върху крака и.На главата си беше сложила кърпа за да не и падат косите в тестото но въпреки това такива се намираха и ги намираше синчето?!Аз не ги намирах ,може би,защото сигурно ги нямаше или просто си ги изяждах с храната?…За жена ми назнам… …Звездите ми се смееха…Тъста спеше завит през глава с одеалото изморен от работата си като шеф на предприятие закупено ,съборено и построено отново по европейски стандарти от новите богаташи на България появили се през последните петнадесет години на разруха и падение.От някъде звучеше музика на тромпет.Беше ми странно…може би тъжно…или студено…Излапах на бързо филийките на фона на мърморенето на тъста,който вече беше станал и мърмореше за кафетата на жена ми,която излъга, че ще назначи на работа при себе си, а в същност май не му пукаше за нея…Макар че му беше дъщеря…Станах от масата .Почистих трохите,измих чинията си и изхвърлих пакетчето от чая в чантичката с отпадъците,която стоеше под прозореца в кухнята.Музиката продължаваше…Отидох в детската стая.Взех петнадесет гига байтовия хард диск от бюрото на синчето,казах чао на жена си ,която седеше на топло върху акумулиращата печка.Синчето се размърда под юргана и ме стрелна със сънен поглед.Облякох служебното си яке и излязох на улицата като изпуснах заедно с въздуха и напрежението,което се беше насъбрало за изминалия половин час край мен докато закусвах и шумолях в коридора.Улицата ме посрещна с прохладната си пролетна утрин.Слънцето нежно прозираше през облаците ,но още не беше успяло да стопли въздуха.Дръпнах ципа на якето и сложих шапката си въпреки присмехулните погледи на някои минувачи и се запътих към клуба.По далеч от негативните излъчвания.По далеч от тихото мълчание…На средата на улицата напътя ми се изпречи възрастна женица с празна найлонова чантичка в ръка… -Синко…-опита се да ме заговори тя,но аз забързано я отминах. -Бърза…-разочарована проговори тя и аз се спрях . -Кажи бабо. -Къде е сладкарницата където правят храна?-попита ме тя. -Каква сладкарница?...Където приготвят закуска за децата ли? -Където дават храна-продължи жената.Вятърът развя в съсухрената и ръка празната чантичка.Изведнъж се сетих. -Ами ей там и посочих към близката закусвалня,където тъкмо отваряше собственичката и,но възрастната жена не погледна на там.Явно вече я познаваха и търсеше друго място…от където да намери храна…Продължих забързан пътя си ,умислен или просто без мислен…погълнат от проблемите си…Мислех за себе си.Като всички нас.И не мислех за другите.За гладните.За бедните.За старите….Какъв егоист бях станал? “…Пустинята е хубава-каза малкият принц.Защото някъде в нея е скрит кладенец.Ще го намеря и ще пия вода от него!...” Влязох в стаята която бях превърнал в спасителна лодка на потъващата ми интернет зала-кораб.От радио точката звучеше музика на тромпет.Същата музика,която звучеше в ушите ми от сутринта….Седнах пред компютъра и започнах да пиша…докато замръзнаха пръстите ми…След малко в коридора се чуха стъпки и в стаята влезе жена ми…Носеше поредното си кафе-третото за тази сутрин.Не петото,както мърмореше тъста ми...Три или четири кафетА,нещо напълно нормално за нормалните хора,но не и за тъста и тъщата... 09.45 март 2006 Левски

© Живко Желев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??