Алексис... името ми е Алексис
Старият детектив се беше затворил в кабинета си и вече с часове разглеждаше уликите по делото на Нина. Бяха в сериозна задънена улица, тъй като нямаха нищо, с което да обвинят главния заподозрян, който всъщност беше и единственият такъв. Вече дори не беше сигурен, че това е убийство. Сърцето на Нина просто беше спряло, а единствената причина да мислят, че това не е нещастен случай е странният символ на врата ù. Изведнъж от коридора се чу тропане и по-младият му колега влетя с трясък в стаята.
- Изчезнал е! - задъхано каза той.
- Кой е изчезнал?
- Дариус! Колеги от пътна полиция са видяли колата му да напуска града. Казах ти, че ако изчакаме той ще се издаде сам. Ходил е още веднъж на мястото, а сега е заминал знаейки, че няма право.
- Странно - каза старият детектив - бях започнал да си мисля, че това момче е невинно. Е, знаеш какво да правиш Дейвид.
- Да, тръгвам!
В същото време Дариус и Марк бяха преполовили пътя до Вълчата скала. Двамата бяха увеличили ...