Една любов обезмисля целия живот...
7 мин за четене
Пред входа на пейката седяха Нела и Магдалена. Току-що се бяха върнали от училище и решиха да си побъбрят. Както си говореха, край тях минаха трима колоездачи и двете момичета отправиха погледи към тях. Добре познаха момчето, което караше последно.
- Връщат се от тренировка. - каза Нела.
- Нели, Андрей на колко години трябва да е вече? - запита Магдалена.
- Ами той е три години по-голям от нас и сега трябва да е вече на около двайсет и една! Маги, аз исках да те попитам ти... обичаш ли го още?
- Интересен човек си, Нели, обичам го разбира се аз ти казах и пак ти го казвам, той беше първия ще остане и последния.
- Значи ти на него се оставяш за винаги?
- Да Нели! Както ти обичаш Тяната, така и аз Андрей.
- Да, но аз сега ходя със Стоян, а той дори не те е погледнал. От осми клас и си загубила ума си по него, та досега. Андрей дори и за човек не те има, а ти тичаш ли, тичаш по него.
- Стига, Нело, млъкни! - изкрещя Магдалена.
Нела погледна приятелката си.Чак сега забеляза, че очите й са насълзени.
- Маги, извинявай... аз не исках...
- Нищо, нищо аз си отивам вече!
Магдалена стана и тръгна към другия вход, където живееше.Нели гледаше натъжена приятелката си, докато тя се скри в другия вход. Когато се качи горе, се тръшна на леглото си и се разплака с глас. Колко пъти е лежала на това легло, ронила е сълзи, но никой не й помагаше и никой не помогна, не я утеши никой и сега. Пред Магдалена изникна оня ден, в който тя го спря на улицата и му каза:
- Андрей, може би знаеш, но аз пак искам да ти кажа, че те обичам!
- Е и, че какво?
- Нищо...
- А, хвърли ми се на врата де! - рече той през смях- С нищо не мога да ти помогна, баронесо, ако искаш една вечер в леглото на това съм съгласен. Аслъ, тебе те бива само за една нощ! Ха-ха...
- Простак!
- Охо, недей, вещице, не обиждай, ако искаш, заповядай в моето легло, аз съм на твоите услуги!
- Глупак, идиот! - рече Магдалена и затресена от плач побягна.
Ето тази случка се превърташе като филмова лента пред очите й,винаги когато го срещнеше. Сега тя отново си я спомни, стана й мъчно и реши: "Ще се убия, не искам да живея, не искам! Да скоча от терасата? - Не!... Ще се отровя, там горе в бюфета има хинин. Ще го изгълтам всичкия".
Така и реши, скочи, взе торбичката с хинин... и едно, по едно... го изгълта.
Тъкмо налапа хинина и някой позвъни на вратата. Отиде и отвори. Беше Нела.
- Заповядай!
- Маги, сърдиш ли се за това, дето приказвах досега?
- Не, не се сърдя... ох, лошо ми е!
- Главата ли те боли?
- Не! Лошо ми е, Неле... аз ще... умра!
- Хайде, моля ти се, без глупости!
- Съвсем сериозно ти говоря,аз ще умра... Сега... нагълтах хинини и започна да ми става лошо!
- Ти си луда, как можа...?!
Нела скочи и се спусна към телефона. Той беше в другата стая. Набързо се обади на бърза помощ и се върна при приятелката си.Тя губеше вече съзнание, цялата беше пожълтяла, още малко и... край...
Когато лекарят пристигна, напъха в устата й един маркуч с цел да измъкне погълнатите хинини. Както и да е, тя остана жива. Лежа в болницата две седмици. Изписаха я. Пропусна абитуриентския, макар, че беше приготвила разкошна рокля.
Днес е събота, Маги се връща от магазина. Когато минава на отсрещния тротоар, с ужас забелязва срещу себе си Андрей с едно момиче. Момичето изглеждаше добре, колкото и да се искаше на Магдалена да бъде грозна. Когато той я забеляза, хвана бързо под ръка гаджето си, което му отправи усмивка и весел поглед. Маги се ужаси, краката й се разтрепераха и се подпря на оградата до нея, за да не падне. Минавайки покрай нея Андрей се измя почти над главата й.Едва успя да се прибере в къщи, заключи се в стаята си и отново се разплака.
На другия ден в неделя тя отиде на плажа с Нела. Беше много хубаво, но както винаги на нея не й хареса. Стояха до обед, тъкмо щяха да си тръгват и при тях дойдоха две момчета:
- Здравейте - поздравиха едновременно Красимир и Павел.
- Здравейте - отвърна Нела.
- Магдаленке, ти да не се сърдиш? - попита Павел
- А, не!
- А защо не се обаждаш?
-Обаждам се, сега нали приказвам!
- Е, да, но одеве...! - и той заклати глава.
- Момичета, ще дойдете ли на събиране у нас тази вечер? - попита Павел.
- Може? - каза Нела.
- Магдаленке, ти ще дойдеш ли?
- А, какво ще правя?
- Как какво, много работи ще правим - ще играем, ще пеем, ще ядем, много работи ще правим! - обади се Красимир.
- Ще дойдеш ли? - попита отново Павел.
- Маги, хайде да идем!
- ... Добре де, ще отидем!
- Браво, ти, мой човек - каза весело Павел и я потупа по рамото.
***
Вечерта Магдалена и Нела отидоха в Павел на събирането. Павел живееше в същия блок, в който и Андрей. Само, че на първия етаж, а Андрей на шестия.
Когато момичетата пристигнаха в Павелови, научиха една новина, която ги потресе изцяло.
- Момчета, Андрюша ще дойде ли?
- Да, той ми обеща, че ще дойде с жена си! - каза Павел.
- С жена си? - извика учудено Нели.
- Да, снощи прави годеж!
- Сериозно ли говориш? - попита Стефка
- Да, съвсем сериозно, но вие ще я видите, те ще дойдат!
На вратата се позвъни. Магдалена усети, че се задушава, цялата се разтрепери, когато Андрей и годеницата му влязоха в стаята. Маги обърна главата си на другата страна, но Андрей я забеляза.
Танците започнаха. Андрей танцуваше само с годеницата си. Магдалена също танцуваше, но не винаги. Предпочиташе да стои на стола и да разглежда снимките. По едно време Красимир предложи:
- Хайде да играем на бутилка?
- Хайде!
- Хайде!
Почти всички бяха съгласни. Магдалена не искаше, но никой не я питаше. Бутилката се завъртя и ето ти нещастие... трябваше да се целуват Магдалена и Андрей.
- Как да не, ей сега ще се целуна с тая проститутка!
- Андрей, как можа! - извика годеницата му.
Магдалена изкрещя, разплака се и излезе в коридора. Момичето на Андрей я последва:
- Не, му обръщайте внимание, момиче, не е на себе си!
- Нищо, нищо...
- Върнете се в стаята, моля ви!
- Не, връщане назад няма, реших вече - място на този свят за мен няма. Бъдете щастлива... с него, девойко, и го обичайте, така, както го обичам аз.
Момичето я погледна учудена. Тя до някъде схвана смисъла на думите й. Влезе бързо в стаята при другите и накратко цитира последните думи на Магдалена.
Андрей спокойно я изслуша, а след това изхвръкна от стаята, за да настигне Маги. Когато слезе пред входа, се огледа, но видя никой. Лампите мъждееха, осветяваха пустите улици. Андрей отиде зад блока и започна да се оглежда наоколо. Зад него имаше само едно шосе, зад което се простираше железопътна линия, а след него - морето. Тъкмо щеше да си тръгва и в далечината по пътеката към железопътната линия забеляза човек.Стресна се. Позна, че е Магдалена. Спомни си, че тя имаше жълта блуза. Андрей хукна. Магдалена вече достигаше морето. Когато тя навлезе във водите му чу вик зад гърба си. Тя се обърна изплашена. Полата вече й се беше измокрила. Цялата се тресеше от плач. Очите й се бяха подули и зачервили. Андрей навлезе във водата.
- Магдалена, защо така... не трябва!
- Махни се от тук... нали съм проститутка, ти не говориш с такива хора - тя хълцаше и едвам-едвам изговаряше думите. След тези думи тя се обърна и продължи да навлиза във морето.
Без много да мисли Андрей я взе на ръце и я изнесе на пясъка.
- Искам... да умра, защо ме спираш?
- Не говори глупости, Магдалена, мисля, че ти си голяма и можеш добре да разсъждаваш!
Магдалена не го слушаше, тя се гърчеше на пясъка.
- Магдалена, какво ти стана?
Тя не му отговори. Изправи се, изкашля се така силно, че от устата й потече кръв. Да това не беше чудно за нея. Не за пръв път й се случваше. Но Андрей се изплаши:
- Какво ти е,Магдалена, кажи бе човек, какво ти стана?
- ... нищо!
- Как нищо, кръв е това!
- Нищо, ще спре!
Но кръвта не спираше. Тя плюеше кръв, ставаше все повече и повече. Цялата пожълтя и се разтрепера. Краката се подкосиха и се строполи на пясъка. Затъркаля се от болки. Андрей не знаеше какво да прави. Внезапно гърчовете престанаха. Тя остана така постната. Луната огря бялото й лице.От устата й потече струйка алена кръв. Андрей промълви:
- Магдалена... мила...
И той се разплака над топлото й още тяло!
П.п доста стара творба... бях на 13-14 години като го писах...
- Връщат се от тренировка. - каза Нела.
- Нели, Андрей на колко години трябва да е вече? - запита Магдалена.
- Ами той е три години по-голям от нас и сега трябва да е вече на около двайсет и една! Маги, аз исках да те попитам ти... обичаш ли го още?
- Интересен човек си, Нели, обичам го разбира се аз ти казах и пак ти го казвам, той беше първия ще остане и последния.
- Значи ти на него се оставяш за винаги?
- Да Нели! Както ти обичаш Тяната, така и аз Андрей.
- Да, но аз сега ходя със Стоян, а той дори не те е погледнал. От осми клас и си загубила ума си по него, та досега. Андрей дори и за човек не те има, а ти тичаш ли, тичаш по него.
- Стига, Нело, млъкни! - изкрещя Магдалена.
Нела погледна приятелката си.Чак сега забеляза, че очите й са насълзени.
- Маги, извинявай... аз не исках...
- Нищо, нищо аз си отивам вече!
Магдалена стана и тръгна към другия вход, където живееше.Нели гледаше натъжена приятелката си, докато тя се скри в другия вход. Когато се качи горе, се тръшна на леглото си и се разплака с глас. Колко пъти е лежала на това легло, ронила е сълзи, но никой не й помагаше и никой не помогна, не я утеши никой и сега. Пред Магдалена изникна оня ден, в който тя го спря на улицата и му каза:
- Андрей, може би знаеш, но аз пак искам да ти кажа, че те обичам!
- Е и, че какво?
- Нищо...
- А, хвърли ми се на врата де! - рече той през смях- С нищо не мога да ти помогна, баронесо, ако искаш една вечер в леглото на това съм съгласен. Аслъ, тебе те бива само за една нощ! Ха-ха...
- Простак!
- Охо, недей, вещице, не обиждай, ако искаш, заповядай в моето легло, аз съм на твоите услуги!
- Глупак, идиот! - рече Магдалена и затресена от плач побягна.
Ето тази случка се превърташе като филмова лента пред очите й,винаги когато го срещнеше. Сега тя отново си я спомни, стана й мъчно и реши: "Ще се убия, не искам да живея, не искам! Да скоча от терасата? - Не!... Ще се отровя, там горе в бюфета има хинин. Ще го изгълтам всичкия".
Така и реши, скочи, взе торбичката с хинин... и едно, по едно... го изгълта.
Тъкмо налапа хинина и някой позвъни на вратата. Отиде и отвори. Беше Нела.
- Заповядай!
- Маги, сърдиш ли се за това, дето приказвах досега?
- Не, не се сърдя... ох, лошо ми е!
- Главата ли те боли?
- Не! Лошо ми е, Неле... аз ще... умра!
- Хайде, моля ти се, без глупости!
- Съвсем сериозно ти говоря,аз ще умра... Сега... нагълтах хинини и започна да ми става лошо!
- Ти си луда, как можа...?!
Нела скочи и се спусна към телефона. Той беше в другата стая. Набързо се обади на бърза помощ и се върна при приятелката си.Тя губеше вече съзнание, цялата беше пожълтяла, още малко и... край...
Когато лекарят пристигна, напъха в устата й един маркуч с цел да измъкне погълнатите хинини. Както и да е, тя остана жива. Лежа в болницата две седмици. Изписаха я. Пропусна абитуриентския, макар, че беше приготвила разкошна рокля.
Днес е събота, Маги се връща от магазина. Когато минава на отсрещния тротоар, с ужас забелязва срещу себе си Андрей с едно момиче. Момичето изглеждаше добре, колкото и да се искаше на Магдалена да бъде грозна. Когато той я забеляза, хвана бързо под ръка гаджето си, което му отправи усмивка и весел поглед. Маги се ужаси, краката й се разтрепераха и се подпря на оградата до нея, за да не падне. Минавайки покрай нея Андрей се измя почти над главата й.Едва успя да се прибере в къщи, заключи се в стаята си и отново се разплака.
На другия ден в неделя тя отиде на плажа с Нела. Беше много хубаво, но както винаги на нея не й хареса. Стояха до обед, тъкмо щяха да си тръгват и при тях дойдоха две момчета:
- Здравейте - поздравиха едновременно Красимир и Павел.
- Здравейте - отвърна Нела.
- Магдаленке, ти да не се сърдиш? - попита Павел
- А, не!
- А защо не се обаждаш?
-Обаждам се, сега нали приказвам!
- Е, да, но одеве...! - и той заклати глава.
- Момичета, ще дойдете ли на събиране у нас тази вечер? - попита Павел.
- Може? - каза Нела.
- Магдаленке, ти ще дойдеш ли?
- А, какво ще правя?
- Как какво, много работи ще правим - ще играем, ще пеем, ще ядем, много работи ще правим! - обади се Красимир.
- Ще дойдеш ли? - попита отново Павел.
- Маги, хайде да идем!
- ... Добре де, ще отидем!
- Браво, ти, мой човек - каза весело Павел и я потупа по рамото.
***
Вечерта Магдалена и Нела отидоха в Павел на събирането. Павел живееше в същия блок, в който и Андрей. Само, че на първия етаж, а Андрей на шестия.
Когато момичетата пристигнаха в Павелови, научиха една новина, която ги потресе изцяло.
- Момчета, Андрюша ще дойде ли?
- Да, той ми обеща, че ще дойде с жена си! - каза Павел.
- С жена си? - извика учудено Нели.
- Да, снощи прави годеж!
- Сериозно ли говориш? - попита Стефка
- Да, съвсем сериозно, но вие ще я видите, те ще дойдат!
На вратата се позвъни. Магдалена усети, че се задушава, цялата се разтрепери, когато Андрей и годеницата му влязоха в стаята. Маги обърна главата си на другата страна, но Андрей я забеляза.
Танците започнаха. Андрей танцуваше само с годеницата си. Магдалена също танцуваше, но не винаги. Предпочиташе да стои на стола и да разглежда снимките. По едно време Красимир предложи:
- Хайде да играем на бутилка?
- Хайде!
- Хайде!
Почти всички бяха съгласни. Магдалена не искаше, но никой не я питаше. Бутилката се завъртя и ето ти нещастие... трябваше да се целуват Магдалена и Андрей.
- Как да не, ей сега ще се целуна с тая проститутка!
- Андрей, как можа! - извика годеницата му.
Магдалена изкрещя, разплака се и излезе в коридора. Момичето на Андрей я последва:
- Не, му обръщайте внимание, момиче, не е на себе си!
- Нищо, нищо...
- Върнете се в стаята, моля ви!
- Не, връщане назад няма, реших вече - място на този свят за мен няма. Бъдете щастлива... с него, девойко, и го обичайте, така, както го обичам аз.
Момичето я погледна учудена. Тя до някъде схвана смисъла на думите й. Влезе бързо в стаята при другите и накратко цитира последните думи на Магдалена.
Андрей спокойно я изслуша, а след това изхвръкна от стаята, за да настигне Маги. Когато слезе пред входа, се огледа, но видя никой. Лампите мъждееха, осветяваха пустите улици. Андрей отиде зад блока и започна да се оглежда наоколо. Зад него имаше само едно шосе, зад което се простираше железопътна линия, а след него - морето. Тъкмо щеше да си тръгва и в далечината по пътеката към железопътната линия забеляза човек.Стресна се. Позна, че е Магдалена. Спомни си, че тя имаше жълта блуза. Андрей хукна. Магдалена вече достигаше морето. Когато тя навлезе във водите му чу вик зад гърба си. Тя се обърна изплашена. Полата вече й се беше измокрила. Цялата се тресеше от плач. Очите й се бяха подули и зачервили. Андрей навлезе във водата.
- Магдалена, защо така... не трябва!
- Махни се от тук... нали съм проститутка, ти не говориш с такива хора - тя хълцаше и едвам-едвам изговаряше думите. След тези думи тя се обърна и продължи да навлиза във морето.
Без много да мисли Андрей я взе на ръце и я изнесе на пясъка.
- Искам... да умра, защо ме спираш?
- Не говори глупости, Магдалена, мисля, че ти си голяма и можеш добре да разсъждаваш!
Магдалена не го слушаше, тя се гърчеше на пясъка.
- Магдалена, какво ти стана?
Тя не му отговори. Изправи се, изкашля се така силно, че от устата й потече кръв. Да това не беше чудно за нея. Не за пръв път й се случваше. Но Андрей се изплаши:
- Какво ти е,Магдалена, кажи бе човек, какво ти стана?
- ... нищо!
- Как нищо, кръв е това!
- Нищо, ще спре!
Но кръвта не спираше. Тя плюеше кръв, ставаше все повече и повече. Цялата пожълтя и се разтрепера. Краката се подкосиха и се строполи на пясъка. Затъркаля се от болки. Андрей не знаеше какво да прави. Внезапно гърчовете престанаха. Тя остана така постната. Луната огря бялото й лице.От устата й потече струйка алена кръв. Андрей промълви:
- Магдалена... мила...
И той се разплака над топлото й още тяло!
П.п доста стара творба... бях на 13-14 години като го писах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Всички права запазени
Много интересни!
