Пред входа на пейката седяха Нела и Магдалена. Току-що се бяха върнали от училище и решиха да си побъбрят. Както си говореха, край тях минаха трима колоездачи и двете момичета отправиха погледи към тях. Добре познаха момчето, което караше последно.
- Връщат се от тренировка. - каза Нела.
- Нели, Андрей на колко години трябва да е вече? - запита Магдалена.
- Ами той е три години по-голям от нас и сега трябва да е вече на около двайсет и една! Маги, аз исках да те попитам ти... обичаш ли го още?
- Интересен човек си, Нели, обичам го разбира се аз ти казах и пак ти го казвам, той беше първия ще остане и последния.
- Значи ти на него се оставяш за винаги?
- Да Нели! Както ти обичаш Тяната, така и аз Андрей.
- Да, но аз сега ходя със Стоян, а той дори не те е погледнал. От осми клас и си загубила ума си по него, та досега. Андрей дори и за човек не те има, а ти тичаш ли, тичаш по него.
- Стига, Нело, млъкни! - изкрещя Магдалена.
Нела погледна приятелката си.Чак сега забеляза, че очите й са ...