Разговор с поетеса
Една поетеса по-малко, голяма работа! И без това са се наплодили из нашия край – с лопата да ги ринеш. И с права, и с крива. Не че проблемът е в лопатата. Лопатата си е лопата – инструмент. За друго ми е мисълта. Тя, поезията, не е женска работа, ако питаш мене. Четеш, четеш, и само сълзи и сополи. Това било романтика. Каква романтика, бе! Я да те пратя аз в Илиянци, да видиш какво е романтика. Ще те глътнат на закуска и даже няма да усетят. И ще видиш цветя и рози и други разни миризливости. През крив макарон ще ги видиш. Пък може и през права лопата. От ония, солидните, дето ти тежат в ръката и само поетеси им трябват. Да ги мотивираш по някои меки части, че да свършат нещо полезно, а не да ми се занимават със стихове.
Виж, екшъните, тях ги одобрявам. Това е то литература. Да не кажете, че съм примитивен. И аз чета. И стихове даже попрочитам. Пък съм и пописвал даже, в пъпчивото тийнейджърство. Ама това е ялова работа, да знаете. Кой чете днеска поезия. Ама тия със сълзите и сополите, най ги мразя. Размекват електората. Къде летиш, ма, слез от облаците! Всичко е тиня и кал в тоя живот, от мен да го знаеш. Ще се научиш и ти, знам аз, къде ще ходиш. И пак при мене ще припълзиш. Ще ти писнат там вкъщи две гърла и хич няма да ти е до поезия. Това е животът, мойто момиче. Суров. "Разровиш ли го, ще мирише", както е казал поетът. Така че, тая книжка я зарежи, ти казвам. Аз за поезия пари не давам. Спонсорство, меценатство, дрън-дрън. Аз, ако имаше алъш-вериш в тая работа – сам щях книги да издавам, а не да правя търговия. Виж, за нещо друго – може. Гледам те – бая засукана. С тая външност далече можеш да стигнеш, момее! Ама толкова ти е акълът. Пък аз може и да размисля – за спонсорството, де. С тая фасада, дето я имаш, мога и да те разходя из шик-заведенията. И ние сме хора, така де. Къде тръгна, бе, момиче? Цял живот гола и боса ще ходиш, да знаеш. Едната гордост ще ти остане. Ама гордостта не храни, глупачке. Фукли! Мислят се всичките за кой знае какво. Знам ви аз вас, всички сте еднакви. Само цената си вдигате. Ще ми припълзиш и ти и ще ме молиш, ама няма! След десет години, като се сбръчкаш, и това няма да получиш, ненормалнице! Никой няма да те погледне.
Ало, Киче, ти ли си? Какво има за вечеря? Още не си сготвила? Айде, размърдай се, че съм бичил цял ден и умирам от глад. След малко се прибирам, всичко да е готово. Иначе...!
05.11. 2001г.
© Мария Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Това е пък е от периода, когато бях непримирима и заклеймяваща. Но пък пишех доста смислено. Благодаря.
-
Голям е колоритко лирическият, ама тя простотата понякога е цветна, но никога не блести
Поздрави, хареса ми! -
Да, но е събирателен образ, не знам дали алхимията ми ще проработи да го материализирам. Усмивка.
-
Този е голям образ! Бих го запознала с една роднина !
-
О, това е старо. Аз книгите си ги платих сама след продължително пестене и с малко късмет. Но лирическият се оказа прав, е не след 10 години, а почти след 30, но вече не получавам дори и предложения за "разходки" из заведенията и едва свързвам двата края. Не че сега бих приела. Достойнството също си има цена, но друга. Пък и аз вече не пиша така, както преди и за книги вече не мисля. Но трябва да се пазим от популистите, дори когато не са политици /това не го казвам във връзка с настоящия текст, а по принцип/. Те винаги говорят това, което искаме да чуем, а вътрешно в себе си ни се присмиват на наивността и на готовността, с която ги харесваме. Мислят ни за шарани. Понеже и аз често съм в тая роля, опитвам се да предпазя и другите, но народната любов, както знаеш, е сляпа.
-
Познато... откакто един "спонсор" ми заяви, че за софра и проститутка може и 500 лева да пръсне, но за книги не дава стотинка, се отказах да издавам. Нека си висят творбите ми в Интернет, на когото му се чете, и там ще ги намери.
-
Благодаря, Лиа.
-
Много ми хареса идеята и начина по който е представена. Благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
