Една поетеса по-малко, голяма работа! И без това са се наплодили из нашия край – с лопата да ги ринеш. И с права, и с крива. Не че проблемът е в лопатата. Лопатата си е лопата – инструмент. За друго ми е мисълта. Тя, поезията, не е женска работа, ако питаш мене. Четеш, четеш, и само сълзи и сополи. Това било романтика. Каква романтика, бе! Я да те пратя аз в Илиянци, да видиш какво е романтика. Ще те глътнат на закуска и даже няма да усетят. И ще видиш цветя и рози и други разни миризливости. През крив макарон ще ги видиш. Пък може и през права лопата. От ония, солидните, дето ти тежат в ръката и само поетеси им трябват. Да ги мотивираш по някои меки части, че да свършат нещо полезно, а не да ми се занимават със стихове.
Виж, екшъните, тях ги одобрявам. Това е то литература. Да не кажете, че съм примитивен. И аз чета. И стихове даже попрочитам. Пък съм и пописвал даже, в пъпчивото тийнейджърство. Ама това е ялова работа, да знаете. Кой чете днеска поезия. Ама тия със сълзите и сополите ...