Една приказна звездна нощ
Лятната нощ легна уморена над градчето, клепачите ù натежаха, косите ù се разпиляха по улиците, а мътните светлини на фенерите опитваха да покажат на минувачите пътя. Градът още шумеше, смущавайки съня ù. Забързани, хората бяха забравили за смяната на деня и нощта. Лутаха се из тъмата на града, уморени от работа и едва прекосяваха най-дългата улица на света - улицата към дома. Аз легнах рано, знаейки, че няма да успея да заспя. Горещината ми тежеше, солена пот бе избила по челото ми. От отворения прозорец влизаше само шумът от закъснели автомобили и димът от моторите им. Устните ми жадуваха за капка вода, гърдите - за глътка въздух. Луната надникваше любопитно иззад танцуващите с вятъра завеси. На небето беше хладно. Какво не бих дала да полетя сред звездите, да се спася от хватката на нощта.
Изневиделица през прозореца влезе като буря Вятърът. Никога преди не го бях виждала. Той бе неземно красив... Буйните му коси се вееха, когато летеше, а прозрачният му по ...