Една раздяла
С широка усмивка момичето се затича и се хвърли в прегръдките му. Силните му ръце я повдигнаха и притиснаха към тялото му. Устните им се сляха в страстна целувка…
Когато се наситиха един на друг, той я пусна на земята. Тя се сгуши до него и тръгнаха по познатия им път. Момичето се притискаше към него и вдишаше с наслада парфюма му. Той изпълваше дробовете ù и сякаш я опияняваше.
Седнаха на любимата си пейка под цъфналата круша. Момичето се намести в скута му и опря глава на широките му рамене. Той я гушна като плюшена играчка и докосна с устни челото ù. Думите бяха излишни, телата и душите им говореха много повече…
- Трябва да ти кажа нещо важно!
Момичето вдигна глава и се загледа в сивите му очи. Видя в тях нещо непознато и потрепери. Сърцето ù се сви усетило нещастието витаещо във въздуха.
- Слушам те.
- Трябва да замина. За Англия…
- Добре. – отговори простичко момичето.
- Много спокойно реагираш? – учуди се той.
- Просто съм се научила да контролирам емоциите си…
Искаш ...