Една трамвайна спирка време

Рая се казваше дъщеричката. Но, Господи, как се казваше майката, не можах да се сетя няколко дни! Това така ме изтормози, че реших да внеса системност в припомнянето: Ани?... Албена?... Ангелина?... Боряна?... Бистра?... Блага?... Венета?... Ваня?... Валя?... Не съм много сигурна, но ми звучи като да е била Валя. 
Няма значение. Тя ме позна. И аз я познах - по измъчената усмивка. 
- Искаш ли да седнеш? - понечи да ми направи място тя, виждайки ме да се качвам в трамвая с торбите с покупки. Прибирах се от работа, като всяка средностатистическа българска жена.
- Само за една спирка съм.
- Как си? - стандартен въпрос. 
И стандартен, нищо незначещ отговор:
- Добре съм.
Уж само една-две години по-възрастна от мен, а изглеждаше толкова стара. Още тогава, преди 7-8 години, когато работехме заедно, изглеждаше като бабичка. Сега белите кичури в смачканите ù късо подстригани къдрици бяха повече. Все така болезнено слаба. 
- Още ли работиш в библиотеката?
- Не, преместих се.
Беше постъпила при нас в библиотеката в драматичен за живота ù период, но имах чувството, че драматичните ù периоди никога не са секвали. По онова време майка ù току що я бяха оперирали от жлъчка. Живееше в страхотна мизерия. Наскоро след като започна при нас, мъжът ù (около 35-годишен тогава) почина от инфаркт. Това я съсипа допълнително, макар че той вече бе женен за онази медицинска сестра, която закачливо му събувала панталона по време на операция. Спомням си, как ни зачуди тогава с коментара си, че толкова вярвала на мъжа си, че дори и да го видела гол с друга жена, щяла да му повярва, ако той ù бе обяснил, че просто си припомнял анатомията.
Не посмях да я попитам оженила ли се е отново. 
По онова време имахме една началничка, която беше от типа хора, които като видят, че някой е слаб, го подлагат на допълнителен тормоз - проверки, докладни, предложения уж за оптимизиране на работата ù... Заради нея напусна всъщност... Валя ли се казваше?
- Къде работиш сега? - попитах я аз. 
- От един-два месеца съм започнала на едно място... Още не смея да казвам, защото не е сигурно...
Какво беше правила през тези 7-8 години? 
- Как е Рая?
- Тинейджърка. Много проблеми ми създава.
Да, спомням си ясно, винаги се усмихва и винаги съобщава за някакви проблеми. Обзе ме прилив на щедри пожелания за успехи през новата година и т.н. Господи, как бе минала през живота ми, точно като една банална спирка, чието име дори не си спомнях!