Едни такива...
@
Седя пред бидона със зеле. Идва страшна зима според синоптиците, мраз, студ, но си е друго когато има кисело зеле, идва ти кураж един вид и топло в гащите.
Ромола на зелевата чорба през канелката ме унася в размисли...
- Едра морска сол от Тунис.
- Прясно зеле '' кьосе '', само че моето е с брада и мустаци, от Турция...
- С вода от нерегистрирания ми кладенец на село...
- И всичко това приготвено в тъмна влажна маза на блок 205 в квартал '' Дружба между народите '
Според рецептата трябва да се претака редовно първите две седмици, даа
- В пластмасова кофа от Китай
Мдаа, интернационално кисело зеле. Нека да е зима.
@@
Тъкмо да се измуша тихичко от хола по чехли, и жена ми
- Къде бе нашия... - измърмори и ме погледна строго изпод очилата
- Отивам на тренировка, ма - отговорих веднага
- К' ва тренировка бе, не виждаш ли че вали дъжд...
- Ами аз такованка - започнах да увъртам - В мазето ма , нали трябва да се тренира, идват празници,
Коледа, Нова година... Не ща да чувам после приказки препихме, преядохме. Ами без тренировка така се получава, организма се претоварва. Нали има кисели краставички из бурканите, пък и баджанака донесе дамаджана с ракийца. А ти гледай си по телевизора сутрешното на кафе с тази или онази, ама така е, ти не следиш спорта, има нова дисциплина 4 по 100 с кисели краставички.
И преди да се усети хлопнах вратата след себе си на път за тренировъчната маза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Petar stoyanov Всички права запазени
