Този път няма да описвам онази реалност, която е в мен или в света... Няма да мисля кое, как да е... Просто ще "нахвърлям" думите, както си поискам... И знам, че красивото не е само в перфектните "неща", а и в онова, което на пръв поглед изглежда елементарно. А понякога в простотата има много повече истина, отколкото в думите сложни.

      Обърни се към мен и ми кажи в лицето, че съм нищо...

      Кажи, че съм грешен и слаб пред живота...

      Разплачи ме, че не знам от кога не съм плакал...

      Удари ме с шамар и после си тръгни, но не ме питай защо бягам...

     Има ли смисъл да ти отговарям, след като някой ден животът сам ще ти отговори на въпросите, на които днес нямам отговор... Няма нужда да обяснявам нещо, което думите не могат да опишат така, както сърцето може да преживее. Но за да го усетиш, трябва да се заслушаш в твоето... Внимавай да не потънеш там и да не се загубиш, че едно сърце е по-дълбоко от всички океани на земята.