-          Ти си толкова прекрасна!

Тя се обърна, за да види кой го каза. Не видя нито един познат на спирката. Но го чу съвсем ясно. Погледна ясното небе, сякаш, за да види изписана на него програмата си за деня. Ето това облаче е за срещата в 10 ч., за която закъснява, малката формичка зад него е за разговора с шефката. После, после... Какво следваше после, трябва да си отвори бележника.

- Ти си толкова прекрасна!, бучеше в главата й. Улиците, които едва поемаха трафика бяха като косите на младо момиче, току-що излязло от банята. Този глас звучеше така естествено, мило и познато, караше я да се чувства така приласкана и спокойна, както това да се събудиш сутрин до мъжа си и да помислиш, че това е най-хубавия ден, защото двамата сте в едно легло и това легло е събрало уюта на целия свят.

Влезе в службата и първото, което чу беше:

-          Ти си толкова прекрасна!

Наоколо нямаше никой, само нейната безумна усмивка и искрящ поглед, които я правеха наистина толкова прекрасна. Сутрин, преди работа, някой да ти каже, че си толкова прекрасна, това е чудо, това го пише само в книгите. Градът се беше превърнал в книга, която тя сега се учеше да чете – паветата, спирките, кофите за боклук. През целият ден я преследваше този странен, но вече познат глас: докато работеше, после като влезе в кварталния магазин да пазарува, после, когато гледаше тъпото до безобразие шоу по телевизията, вечерта преди да заспи, дори сънува този глас... той нямаше лице, само устни: „Ти си толкова прекрасна”.

            Това се повтаряше всяка сутрин, месеци наред, гласът и стана спътник, понякога тя дори не му обръщаше внимание, но всеки път той намираше начин да й привлече вниманието, с по различна интонация, с повече кокетство...

*****

Когато му каза, че го напуска, той вече знаеше. Знаеше за гласа, за фантазиите й, за изневерите й вечер, докато спеше в едно легло с него. Знаеше, че си е отишла девствеността на брака им. Тя порасна, той го видя, то се случи пред очите му. На 30 години и двамата изведнъж разбраха, че в живота има изневяра, болка, самота, въпреки топлината на леглото и милувките сутрин. Свърши детството на любовта, тази толкова уютна, сигурна и не заплашена от нищо любов. Тя блудстваше всеки ден и се радваше, че това не се забелязва, той наблюдаваше как тя блудства, а се правеше, че не вижда.

Какво щяха да кажат на всички, защо се развеждат:

Тя:

- Ами-и-и, защото чух един глас да ми казва, че съм прекрасна, защото за първи път повярвах, че наистина съм, защото сънувах чужди мъже, които ми се наслаждават и защото нещо се случи...

Той:

- Аз не знам, сигурно така става понякога в живота, толкова хора се развеждат, тя така поиска, тя реши, аз можех да живея с нейните изневери, но тя не иска да живее с мен... за това.

Баща й каза:

- Аз не знам какво е да имам мечти и как да се грижа за тях. За това не мога да те разбера, аз не знам нищо по различно от това да бъда в къщи и да мисля за децата си, аз не знам какво е да бъдеш жена, нито майка ти успях да опозная като жена.

Майка й каза:

- Обичам да те гледам как ходиш, понякога още си спомням първите ти стъпки и босите крачета, как ги целувах и им се любувах. Сега като ходиш не мога да те стигна, не мога да надвикам вятъра, който свисти около тебе, сега не мога да те пипна даже, толкова си далече, порасна и отиде надалече, с босите крачета... отиде там, където аз никога не съм била. В непознати и забранени за мен територии, там, където жените не ходят. Аз не мога да те последвам там и да надникна в твоя свят, затова не мога и да те разбера и се страхувам къде отиваш.

Неговата майка каза:

- Аз така и не проумях вашата любов, тя беше странна, чудна, нелепа, тъжна, бях напрегната и чаках това да стане. Бях сигурна, че така ще стане, стоях и чаках, толкова години, ден след ден, кога ще ми кажете, че вече любовта я няма.

Баща му каза:

- Вие току-що умряхте, още не знаете, но вече сте мъртви и аз не мога да направя нищо освен да ви кажа сбогом и да се простя с вас, да ви погреба и да страдам, защото загубих единственото си дете, а то изгуби единствената си любов.

Но защо, защо, защо? 

Тя:

- Прости ми, майко! Прости ми, че не съм като теб, че няма да остана при мъжа си, че ще го напусна и че ще живея различно от теб. Прости ми, че ще те накарам да се замислиш как си живяла ти и защо си живяла. Прости ми, че за мен да бъда майка не е най-важното нещо на света. Че ще те разплача също ми прости. Прости ми, че разбирам щастието по иначе от теб. Прости ми, майко...толкова се обичам за първи път в живота си. Прости ми...

Той:

-          Прости ми, майко! Майчице, прости!

Часовникът звънна и осъзна, че е започнал новият ден, нещо беше сънувала, нещо силно и важно, което не можеше да си спомни. На път за банята се огледа в огледалото и странно ... счу й се, някой да казва: Ти си толкова прекрасна...