Тази вечер Но Щен Вълк бе дежурният лагерен ефрейтор и сега тамън извършваше поредната си обиколка, за да провери дали новобранците спазват лагерния ред. Всичко беше спокойно, докато не стигна до едно от крайните спални, където явно се вихреше забава...
- Хей! - извика вълкът и потропа по вратата. - Прекратете и си лягайте!
Обаче бе удостоен с пренебрежимо малко внимание, което го накара да вземе крути мерки - потропа отново и изрева:
- ОТВОРЕТЕ ВРАТАТА ИЛИ ЩЕ ВИ ИЗДУХАМ КЪЩИЧКАТА!!!
На другата утрин:
- Инциденти? - попита Сержант.
- Не - сви рамене Но Щен Вълк. - Само пето спално ще трябва да се позанимават с малко строително-ремонтна дейност в свободното време.
- Ахам - кимна сержантът. - Какво се е случило?
- Разказах им една приказка за лека нощ - ухили се вълкът.
...
- Кой си ти? - учуди се ефрейтор Верг.
- Аз съм новото куче пазач - отговориха му.
- Хъм - изсумтя ефрейторът. - А какво стана със старото?
- В отпуск е - отговори другият. - Почива си на плажа.
- Ахам - замислено кимна Верг и изпитателно отгледа новодошлия. - Не ми приличаш на куче пазач...?
- Изпълняващ длъжността съм - сви рамене Ръмжачът. - Иначе съм вълк...
...
- Какво се е случило?! - възкликна Фи Тил.
- Амии... - почеса се там където не го сърби един от новобранците. - Случи се злополука.
- Ахам - кимна ефрейторът. - Каква?
- Амии... - почеса се друг новобранец. - Настъпи сапун в банята и падна.
- Ясно - сви рамене Фи Тил. - Прибирайте се. - и загледан в насиненото око на единия новобранец измърмори под нос: - Да бе да сапун, не можаха ли да измислят нещо по-оригинално?! На какво ги учим тук все пак?!!!
...
- Хъм - изсумтя Но Щен Вълк щом влязоха в кухнята.
- Какво е това? - нервно попита Сянка.
- Заек - учуден от реакцията им сви рамене Фи Тил.
- Виждаме! - сопна му се вълкът. - Питаме какво прави там?
- Ооо - проточи ефрейторът. - Това ще е вечерята ни, само трябва да го сготвите... Хъм - озадачено се почеса по тила Фи Тил загледан в поклащащата се врата, единствен свидетел, че да преди малко в кухнята е имало още някого. - Какво толкова казах?!
...
- Такааа - потри длани Про Фе Сор. - Днес ще се занимаваме с алхимия. Отворете учебниците си и започнете с глави 3-та, 7-ма, 14-та, 15-та, 23-та и 25-та.
- Да започнем...? - невярващо се разшириха очите на Гар Ван.
- Да - безметежно потвърди професорът. - А следобед ще се позанимаваме и с практика...
Следобед:
ПУФФФ - разнесе се странен звук и някъде от към последните чинове започна да се стеле бял пушек.
- Какво се случи там?! - шашна се Про Фе Сор.
- Глава 43 - след кратка консултация с учебника го уведоми Сянка. - В комбинация с Ко, Но и Ра...
...
- Всъщност какъв предмет изучавате тук? - попита Ръмжачът.
- АБЗ - отговори му Сянка.
- АБЗ ли? - учуди се вълкът. - А какво пък е това чудо?
- Алхимична и Биологична Защита - преведе от военен жаргон сянката.
- Колко интересно - вдигна вежда алфата. - А от какво се защитавате?
Обаче преди ученикът му да успее да отговори, някъде откъм задната част на лабораторията се чу едно кратко, но за сметка на това звучно "ПУФФФ" и по пода започна да се стеле гъст бял дим.
- Амии - сви рамене Гар Ван. - Най-вече от тях! - и посочи саждосаните виновници - Черната Пантера Ра, Ко Та Рак и Но Щен Вълк.
...
Него ден времето се случи лошо - захладняваше и валеше дъжд, за това занятието се провеждаше във физкултурния салон на Лагера.
- Днешното упражнение носи заглавието "Хвани вълка за опашката" - каза Сержант.
- Ъъъ... - притеснено се спогледаха присъстващите вълци.
- Действайте!!! - изрева сержантът.
- Вълча формация!!! - изръмжа Ръмжачът и мигом тримата с Но Щен Вълк и Вълк в Сянка се превърнаха в космата и зъбата купчина, където всеки вълк пазеше опашката на ближния.
- Хъм?! - озадачено изсумтя Верг, който заедно с останалите инструктори наблюдаваше занятието отстрани. - Как така те винаги казват "вълча формация", а пък всеки път правят различни неща?!
В този момент:
- Вълча измъквация! - изкомандва Но Щен Вълк и хвърли нещо на пода. Няколко мига след това "нещото" издаде едно звучно "ПУФФФ" и салонът бързо се напълни с гъст бял пушек, който се разнесе още няколко секунди по-късно, заедно с всички следи от вълци в помещението.
- Така по-добре ли е...? - обърна се Фи Тил към ефрейтор Верг.
- Амиии... - сви рамене запитаният. - Май не...
А междувременно навън:
- Какво?! - искрено се учуди Вълк в Сянка. - Работи ли и не сме се взривили...?!
- Амии - почеса се по носа Но Щен Вълк. - Май да...
- Браво, Но - потупа го по рамото Ръмжачът. - Добра работа!