11.07.2008 г., 23:27 ч.

Ех... 

  Проза » Други
1017 0 1
2 мин за четене

Ех, да можех да съм нимфа, безплътна, мокра от водата, щях да изкуша аз принц веднага. Ех, да бях и фея макар, с малолетен Питър Пан се бих снабдила. Ако бях Шехерезада, арабски принц щях да омотая с приказки вълшебни. И последно приказна хетера ако бях, на пълководец славен сърцето щях да сломя. Обаче...
Съм жена. Дори на средна възраст още аз не съм. Нещастието ме е сполетяло, обричайки на мъчения моята авантюристична и романтина душа в един твърде меркантилен и бездуховен век. Старая се, повярвайте, много се старая да се пренасям в миналите романтични времена, ама на - съдба... На нимфа се направих мъж ми се нахвърли като Ал Кайда на кошче за боклук. Сексът, макар задоволителен, бе с очертания твърде садомазохистични, за да пристъпя макар и с крачка в двореца на Шехерезада. Съдба, както споделих по-горе. Възбуждал се бил, ударила съм била мис мокра фланелка в земята. Че де видя цицов потенциал в мен тоз човек? Не знам... Не ще го обвиня повече, че фантазия няма.
Не съм приспособима към тоз брутален свят. Сдобих се с псовая борзая - 2 броя. Великолепни екземпляри. Мъж ми заплаши, че ще ме напусне, ма аз съм упорита. Нищ, че Барон, мъжкият като няма какво да захапе (щот всичко съм скрила), се хвърля и загризва стената. Мъж, да не е единствен. На лов още не сме ходили... Катеря с тях планините и царска свита с гончета не съм видяла. До Царска Бистрица ходих, та нали четири принца български имаме, ама само Калина беше там... Аз вкус към жените нямам.
От малка го имам тоз мерак с титла да се сдобия, но до сега освен тиквен медал и златна халка на пръста, друго не получих. Към халката като бонус вървяха метла и лопата. А в моя чеиз, както споменах, се подвизаваха двете царствени, невероятни руски хрътки. Мъж ми още не е преглътнал нито тях, нито безконечното гледане на „Легенди за страстта". Апропо, там кучетата са именно борзой. И колкото и да убеждавам, че оня там, русия, синеокия не е мой тип, поне пред себе си след толкова години признах, че по блондини си падам.
Ех, да ме беше откраднал някой пират, щях да се дърпам и защитавам от благоприличие. Няколко дни. Какво по-прекрасно от див и красив морски капитан?Да порим вълни и чаршафи, ох да, аз знам.
А ако беше викинг брутален и грамаден. Ох, да реве като буря жестока. Меча му да опира до земята, като ме види да ми замята полата.
Или друго, това е още по-добро... В древна Елада хетера прекрасна да съм аз и сърцето на принц източен да завладея. Да плуваме в хладните води на Егея, да пия медовина от златни чаши и под сивия му поглед да немея.
Най-новата мечта ме прати в Париж с палав и съвременен специалист. Кроасани в леглото и кафе, цял ден разходки вечер соаре. Да гледаме паната на Дега и Моне.
Това мечти са, вечер под чаршафа. Несподелени, но видени в детайли, нарисувани от мене. Знам сега някой мъж ще каже тя невярна е, да ме прощава, аз в мечтите принцеса съм, секс не желая!:)

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ах, какъв стих става от товааа...
    (даже някъде и рими тук набарах)
    Деси, замисли се, моля те!
    Изкефи ме, честно!!!
Предложения
: ??:??