18.10.2024 г., 9:53

 Ежедневки (114 и 115 част)

642 1 11

Произведение от няколко части към първа част

Ежедневки 114

 

1. Маскирах се, като цървул... и ме обу Бай Ганьо...

2. Гладен съм... а нямам апетит...

3. Изпях си песента... и даже сам не си ръкоплясках...

4. Взех важно решение... и нищо не направих по въпроса...

5. Съблякох поредната красива жена... и й облякох дрехите...

6. Написах книга с приказки... с празни приказки...

 

09.10.2024.

 

Ежедневки 115

 

1. Маскирах се, като ковчег... и погребах човека в себе си...

2. Отворих най-оборотната погребална агенция... погребвам мечти...

3. Изпях си песента... но певец не станах...

4. Потънал съм в работата си... чистя отходни канали...

5. Писнало ми е на оная работа... от работа...

6. Изживявам се, като поет... докато бъркам бетон в реала...

 

12.10.2024.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерсаж, Скити 🙃🌹🙃
  • Винаги ми харесват! Забавни, точни и с доза самоирония!
    Поздрав!
  • Винаги си точно на време, Петре 🤣
    Мерсаж.
  • Помислих си, че съм закъснял за порцията сутрЕшен смях,...да, ама не съм. Смях се тихичко, защото нали знаеш екосистемата на панелките, кихнеш и вместо ''Наздраве'', тих шепот ''Пада му се, нали все яде месо...''
  • Мерсаж, Доверенице 🙃

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...