ЕКСКУРЗИЯТА

Април, краят на шестдесетте години на ХХ век. Два големи автобуса, пълни с весели и жизнени, преизпълнени с очаквания за романтични преживявания ученици от техникума. Пътувахме на екскурзия из България. Седем дни - спомен за цял живот! Тръгнахме от Елхово. Да уточня - губят ми се някои моменти от маршрута и може да пропусна нещо. Много време мина. Но оная красота и емоции не избледняха! Още ме връщат назад в прекрасните младежки години. В автобуса бе като в кошер с пчели - всички разпалено говореха. Песни, шеги и закачки изпълваха автобуса. Най-после - свобода! Няма уроци, няма изпитвания, строгия училищен режим...Облечени бяхме що-годе спортно, доколкото са възможностите на всеки. Но това изобщо не ни впечатляваше. Долу - горе бяхме на един хал. По-важното беше, какво е в душата ни! А тя - жадна за любов, приключения и забавления! И като бонус на всичко - едно хубаво пролетно време! Навън - побеляло от цвят по дърветата, на фона на зелената прясна тревичка! Небето блестеше в синевата! Минавахме край гори, поляни, бистри реки...оная красота, която в нашия равнинен край е по-различна и ни липсваше. Сега беше времето да и се порадваме. Някъде към планината, пролетта току - що се развихряше. Стада от овце, кози и крави излезли на паша, допълваха пейзажа. Всичко се пробуждаше! Природата бе облякла красивата си премяна! Да ти е драго да и се радваш! Вътре в нас преливаше от емоции, копнежи!...Чакаха ни прекрасни дни, изпълнени с красота и новости! Пътувахме из родната шир и огласяхме с песни и смях навсякъде, където минем. Имахме си китарист и всички дружно пеехме. Слезем нейде на поляна за почивка и започват едни игри на волейбол в кръг...Отново веселба...Нямахме умора!.Кипяхме от енергия!... Едва дочаквахме вечерта да си направим истинската забава с танци. Аз бях от първокурсниците - "зайци" ни казваха. Големите вече "поотракани", че и влюбени двойки си имаха. Ние, малките ги гледахме леко със завист и скришно мечтаехме да сме на тяхното място. Техникумът ни беше почти женски - с по четири - пет момчета в клас. Конкуренцията беше неравностойна. Оставаха само романтичните мечти в ума ни...Но и това не беше малко. На тая възраст да можеш да мечтаеш, си беше удоволствие! А и скоро мечтите щяха да станат реалност. Екскурзията ни беше с образователна цел. Разбира се и начин да си отпочинем до известна степен от учебния процес.Така че, полезното вървеше с приятното. Движехме се по определения маршрут и разглеждахме различни исторически и природни забележителности. Някои ни бяха познати само от учебниците по история и география, а за други още не бяхме чували. Всичко ни впечатляваше. Ще се опитам да ви опиша едни от най-интересните и запомнящи се цял живот места, които посетихме. За пръв път видяхме Архитектурно-етнографския комплекс Етъра, квартал на Габрово, музеят на открито. С голям интерес наблюдавахме водните системи, чрез които се задвижват водните колела. Те пък обслужваха занаятчийските работилници, където се използват за плетене на гайтан, мелене на зърно, обработване на дърво, метал, вълна и тъкани... Вървяхме по занаятчийската чаршия и ни показваха старите занаяти. Беше интересно. Събирахме впечатления и знания за българския бит, култура, занаятчийство, за народните традиции изобщо. Щяха да са ни полезни, както в училище, така и в живота. До тогава почти никой от връстниците ми не беше излизал на подобна екскурзия. Затова всичко ни харесваше. Опознавахме Родината и я обиквахме, както гласеше девиза. Велико Търново - старата българска столица, нямаше как да не посетим. Отделихме и най -много време. Заслужаваше си. Отидохме до прочутите хълмове Царевец и Трапезица. Царевец е била главната българска крепост, откъдето се управлявала Старата ни столица. Известната Балдуинова кула е част от крепостта. Наречена е така на името на латинския император Балдуин. Запознаха ни с историята на това историческо място. Събрахме доста материал за уроците по история. Освен това, от хълма като погледнехме надолу, се разкриваха зашеметяващи гледки на Велико Търново. Наслаждавахме се на тая красота - на къщите, разположени на етажи и оглеждащи се във водите на река Янтра. Тази пленителна гледка съм запомнила завинаги! Не подминахме и хълма Трапезица. Една естествена крепост, заобиколена от трите си страни от река Янтра. Посетихме и други исторически забележителности, от които си спомням само за Археологическия музей, няколко известни църкви, чиито имена вече не помня. Нещо, което силно ме докосна в нашата екскурзия, бяха Белоградчишките скали. Те са най-известната природна забележителност на България. Грандиозните скални монументи, наподобяваха кули, пирамиди, силуети на хора, животни... Не случайно са номинирани като кандидат на България за едно от Новите седем природни чудеса на света. А колко интересно ни беше в пещерите! За пръв път влизахме в пещера. Близо до Белоградчик се намира най-голямата пещера Магурата. В съзнанието ми са запечатани древните скални рисунки на животни, човешки фигури, издълбани в скалата. В една от залите е нарисуван слънчевия календар - най - старият в Европа. Много ефектни бяха и скалните образования: сталагмитите и сталактитите, появили се преди хиляди години... Все неща, които предизвикват недоумение у човека. По - нататък във Врачанския балкан успяхме да видим още едно природно чудо - пещерата Леденика. Наричат я така заради ледените сталагмити и сталактити, които се образуват през зимата. Имахме късмет, че беше пролет и все още бяха запазени и успяхме да им се порадваме. А Голямата(Концертна)зала е просто пленителна със своята невероятна акустика.Тук Врачанската филхармония изнася симфонични концерти. В тази зала има причудливи образования с различни имена, напомнящи формата им - Дядо Коледа, Сокола, Крокодили, Къщичката на баба Яга и много други. Под залата се намира друга - "Хладилника". Използували са я за съхраняване на бубено семе. Двете невероятни пещери бяха като приказка за нас. Може би едни от най-интересните природни забележителности от нашата екскурзия, които ни впечатлиха. И така стигнахме до Видин. Прекосихме България почти по диагонал - от Елхово, та чак до Видин. Нямаше как да не разгледаме бабините Видини кули. Отново историческа забележителност. И другата новост за нас бе, че видяхме отблизо река Дунав. Така почти стъпихме на Северната ни граница с Румъния. Още интересни неща за нас, дето тръгнахме да опознаваме България... На толкова много природни красоти, исторически места и забележителности се нагледахме, че бяхме преизпълнени с много емоции и впечатления. Сигурно беше, че ще ги помним винаги! Носехме си картите за печат на стоте национални обекта в България. Събрахме доста подписи и бяхме щастливи от факта. Главната цел на екскурзията ни - посещение на исторически и природни забележителности в страната ни се изпълняваше "точка по точка"... С нас бяха директора и няколко курсови ръководители. Тъй че имаше и дисциплина. Но не разбира се, както в училище. И на учителите им беше забавно с нас. Долу - горе нещата бяха в рамките на позволеното. Дойде ред да ви разкажа и за някои от нощувките и най-вълнуващите моменти. В Преображенския манастир се разделихме на две групи. Едната преспа долу, извън манастира в бараки. Аз бях в другата, които спахме в самия манастир.Постройката беше малко разнебитена и се чуваше едно скърцане от тия дървени стълби... Ту някоя котка премине навън или някой монах...На нас ни беше много странно и малко страшничко...Но осъмнахме и продължихме. А в Арбанаси имахме инцидент! През нощта, от прозореца на едноетажната сграда, където спяхме, се вмъкна пиян мъж и тупна в леглото на едно от момичетата. Че като се разпищя то, вдигнахме се на крак всички. Не помня, но сигурно е дошло МВР-то и случката приключи. Остана уплахата на момичето, но бързо се забрави всичко. Във Видин нощувахме в тавана на някакво училищно общежитие - всички. Бяхме като в казармата наблъскани. Но никой не се оплака от неудобства. Кой ти гледаше това! Важното беше, че ни е весело, забавно...Кръвта ни вреше... Сигурно е имало още нощувки, но съм забравила. Затова пък с подробности ми се е запечатала оная незабравима вечер в София.Тя беше и последна от пътуването ни. Получи се нещо като бална вечер. Само каква!... Обстановката - отново ще е странна за днешната младеж, навярно. Един физкултурен салон, достатъчно голям да побере всички ни отново заедно. Нали ще правим прощална забава! По пода, край стените наредени дюшеци за спане. Ама то не дойде ред за истинско спане. Цяла нощ музика и танци. Уморим се, легнем за някоя минута и пак станем и игра до сутринта - на смени! Такова нещо в живота си не помня, освен по абитурентските балове, че се танцува цяла нощ. Като за последно, веселието беше незабравимо! И как няма! Знаехме, че скоро магията щя свърши. Отново на училище! Уроци, контролни, вечерен час - мърдане няма! Не че не сме правили и други ученически забави, но тая няма никога да забравя! Умеехме да се веселим и искрено да се радваме на всичко. Нямахме кой знае какви други неща, които да ни развличат. Лъскавите неща все още бяха далеч от нашето време и по-добре!Наслаждавахме се на младостта и романтиката в живота. Нямаше ги тия опасни зарибявки, дето дебнат сега от всеки ъгъл учениците. Жалко за тях! Не могат да изпитат нашето истинско щастие! Никакви скъпи подаръци и удоволствия не могат да заменят ония мигове на блаженство! Дори и модерните екскурзии и почивки в чужбина сега! Нещо, когато стане масово и можеш да си го позволиш без много усилия, не носи оная тръпка от преживяното! За мен оная екскурзия остана неповторима!

автор:Нежналюбов