Част 2
Елион отдръпна ръка, сграбчвайки края на дълбоката си качулка, докато вятърът се опитваше да я отвее. Повдигна поглед отвъд входа и увиващите се резбовани цветя по дървото. Нагоре тънките кули на Елхраикската библиотека се устремяваха към кървящото небе, контрастирайки със сивия си камък под алените облаци. Елион не можеше да не признае, че се чувства като джудже в сянката на конструкцията. Ако трябваше да бъде честен, някъде дълбоко в себе си се беше съмнявал дали някога изобщо ще открие библиотеката въпреки огромният ѝ размер. Удивително беше колко бързо една история може да се превърне в легенда, а легендата за нея в мит.
Елион се обърна по навик, проследявайки с поглед пътя, който беше извървял през каньона. Присви очи, взирайки се през изпълващия въздуха каменен прах, и погледът му се спря върху източника на непрестанните му страхове. Няколкостотин метра в далечината, където тесните стени на каньона се извиваха и се губеха от поглед, във въздуха блещукаше нещо, което не беш ...