Емчо погледна продавачката право в очите. Последвах примера му. Чудя се дали тогава е изпитала някакво притеснение. Започнах първи:
- 27 пакета ‘за скара’ – това е много!
- 27 е 3 на 3-та степен.
Понякога се случва приятелят ми да подмята такива неща. Много е взискателен, когато има случай. Продължих:
- Стоката възлиза на няколко десетки лева, в зависимост от марката. Не е дребна работа, а вероятно става дума за обир.
Емчо пое инициативата:
- Спомнете си тази сутрин като отворихте. Имаше ли следи от влизане с взлом?
- Не! Мръднете се – пречите на клиентите!
- Ако не се сдобиете с кайма, скоро няма да имате такива! – вметнах аз.
- Трябва да ви попитам кога за последно видяхте каймата в хладилника. Вчера, когато свършихте работа, тя беше ли си на мястото?
- Да! Хайде махайте се, че бавите търговията!
Излязохме, като дори не успяхме да използваме ревниво помнената реплика “Ще се върнем, миличка! ”. Навън си поехме въздух и започнахме обобщение.
- Добре! Сега какво? Можем ли да заключим нещо от информацията, която имаме?
- Нека не бързаме, Мите! Имаме още един обект за разпитване!
- Кого визираш?
- Мъжът на главната заподозряна.
Той седеше самостоятелно на няколко метра от нас. Изглеждаше добре в сравнение с останалите работници. Придърпахме два стола и седнахме срещу него. Той пиеше бира направо от бутилката, като я остави на масата при нашата поява. Погледна ни въпросително.
- Кажете какво ви води насам?
- Някой е отмъкнал 27 пакета с кайма, ‘за скара’.
- Всъщност не! Прибра ги боклукчийският камион.
- Как така!? – възкликнах на свой ред.
- Жена ми се качи първа и на мен се падаше да затворя магазина. Проверих дали всичко е наред и тогава видях пакетчетата с кайма. Стори ми се, че едно беше с изтекъл срок на годност и мен ако питате – наистина беше така.
Знаем, че ако не притесняваме заподозрените, те казват най-много.
- Извадих торбата от кофата за боклук вътре и започнах да я пълня с пакетите кайма. Затворих заведението, както си му е реда. Кофата за боклук е точно пред нашия вход. Тя обаче беше препълнена. Оставих торбата на тротоара до нея. Тогава ми се обади жена ми да ме пита защо закъснявам. Влязох във входа и говорих с нея. Оказа се, че срокът на годност на пакетите е до 18-ти, но на мен ми се е скрила чертичката на осмицата и съм прочел 10-ти. Погледнах през стъклото на входа и установих, че боклукчиите вече са прибрали каймата. Теоретически никой не я е откраднал.
- Благодарим ви много, бяхте наистина отзивчив! - каза Емчо.
После станахме и той нетърпеливо отново влезе в магазина. Последвах го. Емчо застана пред продавачката и я попита:
- Защо ни излъгахте?
- За кое?
- За 27-те пакетчета кайма, ‘за скара’!
- Не съм – наистина ги няма!
- Така значи! Излъгахте ни, че не знаете какво е станало, а всъщност мъжът ви е изхвърлил цялата кайма.
- Просто ви спестих истината – не е нужно всеки наоколо за знае за проблемите с мъжа ми!
- Спестявате ли си истината за още нещо?
- Не!
- Така ли? По-късно ще ви попитам пак!
- Ще се върнем, миличка! – изхилих се, макар да знаех, че вече не сме добре дошли на това място.
Захлопнахме вратата с надпис ‘пушенето забранено’ и си тръгнахме. След като се отдалечихме, започнах второ обобщение:
- И така – знаем как е изчезнала каймата и се постарахме всички други да разберат. Какво още ни остава да направим?
- Всъщност можем да проверим изчезването на каймата. Хайде, след мен!
Не беше трудно да открием кофата – на същата улица, точно срещу най-близкия вход.
- Ето, виж – пълна е! Това вероятно означава, че снощи не са я изпразвали боклукчии.
- Не е задължително. Днес е събота, хората си чистят домовете, кофата бързо се е напълнила.
- Хайде да потърсим следи!
И започнахме, без да ровим, само с гледане. Имаше най-разнообразен боклук в тъмни торби. И извън тях – всякакви сокове, хартии, развалени храни.
- Ето, Мите! Виж онази торба! “Пияни селяни се ръгат с ножове. ”
- Какво?
- Вчерашната ‘крими’ страница. Това е вестник от вчера.
- Може и днес да е изхвърлен. Не, няма аз да го извадя!
Емчо взе една пръчка, закачи торбата и я захвърли на тротоара. Извади джобното си ножче и разпори боклука.
- Вкъщи ще го измия! – и посочи ножчето. – Всъщност това е семейният боклук! Ето я чинията, която майка ми счупи вчера.
- И кога е бил изхвърлен?
- Баща ми го изнесе на обяд. Ето и на вестника пише 14-ти юли, а днес сме 15-ти. Ще кажа на майка ми друг път да изрязва тази страница.
- Все тая. Добре – не боклукчиите са прибрали каймата, тя не е тук.
- Значи тръгваме в две противоположни посоки да я търсим!
И тръгнахме. Емчо беше към кафенето, а аз точно в обратната посока. Вървях бавно и оглеждах внимателно, но това не продължи дълго. Намерих торбата с кайма за по-малко от минута: под пейката на съседния вход. Викнах Емчо и той дойде развълнуван.
- Говорих с мъжа – каза, че вчера не е имал проблеми. Последни си тръгнали беззъбият и един сега пиян. Било е някъде около 21:30. Аха, имаме и каймата!
- Ще я връщаме ли?
- Да, само да наредим стоката в нея.
После той придърпа торбата и започна да намества.
- Проблем! 27 е 3 на 3-та степен…
- Повтаряш очевидното…
- И то означава, че 27 пакета кайма ‘за скара’ се подреждат в може да се каже кубче с пропорции на ръбовете, съвпадащи с тези на всеки пакет. Но виж – едно не се вписва във формата. Значи пакетите са 28.
- Жената не ги е преброила правилно.
- И каза, че не ни е излъгала. Най-добре да отидем вкъщи и да разберем какво има в излишния пакет!
© Калин Кръстев Всички права запазени
Че май и аз нещо обърках сметките!