Емилия и Анна

                                Глава седма

В този час на деня Витошка беше много оживена. Трамваи, коли и пещоходци сякаш бяха попаднали в някаво бясно  Брауново движение.  Кръстовището беше регулирано със светофари, но пешоходците не забелязваха светлините, като чели всички бяха далтонисти.  Нагоре по  булеварда се чуваше грохота на пътно-строителните машини, които бяха започнали реконструкцията на “пешоходния булевард, по който имаше паркирани десетки коли от големите немски марки, а други “превилигировани” се движеха управлявани от  яки бизнесмени.

В Макдоналдс, на ъгъла на Алабин, имаше огромна тълпа тийненджери привлечени от днешната промоция. Фирмата предлагаше  “трио”- хамбургер, малка порция пържени картофи и чаша газирана напитка “само за три лева, което си беше жива аванта. Емилия мина на отсрещния тротуар и се насочи към Търговския дом, където беше адвокатската кантора на братовчедка й. Качи се на втория етаж, където бяха офисите на  Втора адвокатска колегия и тръгна по тесните коридори. Човек идващ за първи път трудно можеше да се ориентира в този лабиринт от  криволичести коридори, но Емилия не за пръв път идваше при Гергана. 

Адвокат Гергана Ангелова беше дъщеря на чичо й. Бяха израснали заедно, въпреки че Емилия беше с няколко години по-голяма.  През последните години тя се беше наложила като добра адвокатка по имуществените дела, беше много търсена. Главният й контингент клиенти бяха “реститутите” и Гергана, за няколко години беше натрупала солидно състояние. И сега,  пред кантората й чакаха няколко души. Емилия  почука и без да чака отговор леко открехна вратата, колкото  адвокатката  да види, че вече е дошла за срещата.  Гергана й кимна и даде знак да влезе и с глава й посочи стола до бюрото на колегата, който  днес  явно  отсътваше или имаше дела в съда.

Когато  и последният клиент напусна кантората, Гергана се протегна, стана от мястото си и прегърна Емилия. Освен роднинството, двете ги свързваше и искренно приятелство. Още от малки бяха свикнали да споделят тайните си, сигурни, че няма да бъдат предадени. След прегръдките, целувките и стандартните въпроси “как си”, ‘какво ново към теб” и т.н., Гергана предложи да слязат долу  в кафенето  и да изпият по едно силно еспресо. Освен това била гладна и искала  хапне нещо.

Адвокатката изгълта  набързо сандвича си, и едва тогава попита Емилия какво я води при нея. Беше усетила, че не е обикновено посещение за да се видят.

Емилия  тръгна от самото начало на запознанството си с Вълчан, но Гергана я пресече. 

-Моля те спести ми одата на любовта, знам че съпругът ти ти е взел акъла отдавна. Моля те говори по същество, нямам много време. Мишо иска да строи вила в Бояна и ще ни трябват много пари. Казвай какво те води насам, но накратко без лирически отклонения.

Емилия се принуди да разкаже за разговора с Вълчан и неговата изповед. Завърши с неговото предложение за брак по споразумение.

-Абе, май Мишо ще излезе прав като казва, че истинските мъже в България били останали една шепа. Естествено слага и себе си в шепата,- пошегува се Гергана, но веднага се усети, че тонът й не беше подходящ за случая и се извини.

-Какво да правя, прсто съм объркана. Чувствах, че нещо не е в ред, но никога не можех да допусна Вълчан импотентен. Знаеш как изглежда- мъжкар.

-Възпитан , галантен, коректен и още не знам колко епитета му беше прикачила когато се запознахте. Сега вземи възпитанието, деликатноста и кавалерството му и спи с тях. Друго си е още първата нощ гаджето да те натисне така, че да ти изпръщят кокалите, пък ако не искаш не му бутай веднага.

Гергана открай време имаше цветист и  леко хулигански език, което й придаваше особен чар и в компания всички я харесваха. Беше непринудена и не се правеше на “света вода ненапита”, въпреки че след женитбата не беше поглеждала друг мъж освен нейния Мишо.

-Еми, искаш моето мнение нали, Като адвокат и твоя сестра, ще ти кажа направо, бързо го разкарвай и още по-бързо го забрави. Ще ти  уредя бърз развод по взаимно съгласие. За да не се разчуе,  че не го дига, той ще се съгласи на всичките ти условия. Нямате имуществени проблеми, нито деца. Взимаш си куфарчето како,  и право у дома. Търсиш следващия. Но този път го изпробвай предварително.

Колкото и да й беше тежко, Емилия не можеше да устои на Герганиния хумор и “специалните” й съвети, и започна гласно да се смее, така че хората в кафенето започнаха да се обръщат.

А сега да тръгваме, че след час трябва да бъда в райония съд. Ще ме изпратиш до там и по пътя ще уточним подробностите.

Вълчан се прибра по-късно от обикновено. Каза,  че е вечерял навън и тръгна към стаичката, която му служеше за кабинет.

-Моля те, ела седни да поговорим. Не искам сцени и разправии. Зрели хора сме, интелигентни и възпитани, искам да се разберем като такива.

-Какво има да се разбираме, Емилия. Откровено ти казах всичко. Нямам какво да добавя.

-Ти нямаш, но аз имам Вълчане. 

На върха на езика й беше да го нарече с галеното Вълчо, но се усети. Не беше момента за такива обръщения.

-Днес се посъветвах с Гергана, братовчедка ми, която е адвокат. Ние трябва да се разведем.  По взаимно съгласие е най-добрият вариант. Няма да даваме обяснения за причините, няма да изнесем пред хората семейните ни тайни. Те са само твои, но искам да се разделим като приятели.  Твоето предложение не мога да приема, то е против моите принципи. Това исках да ти кажа и да искам твоето съгласие за да започнем процедурата по развода.

-А ако аз не дам съгласието си?

Емилия кипна вътрешно, но запази самообладание и тихичко продължи.

-Тогава развода ще бъде по вина на съпруга, поради невъзможност да изпълнява съпужеските си задължения.

Емилия знаеше, че постъпва жестоко, но не можеше да му прости, че  не беше казал  истината преди да сключат брак. Ако знаеше, можеше и да го приеме такъв. В края на краищата тя беше почти на 55 години и секса не влизаше в приоритетите  й. След Борис не беше изпитвала никаква нужда от секс, може би и това беше една от причините да не я впечатлява неговата неактивност.

-Твърдо си решила да искаш  развод, така ли? – почти шепнешком смутолеви той.

-Да, и колкото по-бързо, толкова по добре и за двамата.  Да живеем под един покрив вече е невъзможно и ненужно. Утре се прибирам у дома.

- На познатите ни, които не са много, кажи каквото искаш, хвърли вината върху мен. Няма да се сърдя, стига да не ме искараш неморална. Имаш “карт бланш”. Моля те не усложнявай нещата. Лека нощ, - и Емилия влезе в спалнята и заключи вратата. Това щеше да бъде последната нощ в този апартамент.

Когато месец след този разговор, съдбата я срещна с новата й  пациентката  д-р Анна Симеонова, Емилия беше разведена.