19.11.2024 г., 21:07

Епоха на несломимите

582 0 0

Аз не тъжа или поне не го правя пред теб. Ако плача го правя тайно, да не разбереш болката ми, мъката ми правя го далеч ,за да не скърби твоето сърце. Правя го скришум, защото съм жена ,защото съм силна или поне така трябва. Аз съм силна, защото епохата така изисква, когато сълзите поправят пътя си  по безцветното ми лице, когато диамант по диамант се пързаля по лицето ми нежно ,ти трябва да си далеч.Да се бориш ,знаейки ,че аз съм зад теб и без капка страх ще те бутам напред, за да продължаваш да живееш с мисълта ,че не мога да бъда наранена ,защото съм твоя дъщеря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рина Д. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...