Епоха на несломимите

Аз не тъжа или поне не го правя пред теб. Ако плача го правя тайно, да не разбереш болката ми, мъката ми правя го далеч ,за да не скърби твоето сърце. Правя го скришум, защото съм жена ,защото съм силна или поне така трябва. Аз съм силна, защото епохата така изисква, когато сълзите поправят пътя си  по безцветното ми лице, когато диамант по диамант се пързаля по лицето ми нежно ,ти трябва да си далеч.Да се бориш ,знаейки ,че аз съм зад теб и без капка страх ще те бутам напред, за да продължаваш да живееш с мисълта ,че не мога да бъда наранена ,защото съм твоя дъщеря.