Karaman (Сириус Надежда)
135 2168
9.06.2009 г., 19:15 ч.

Епопея 

  Проза
551 0 4
3 мин за четене

Хора от земни светове,

хора от звездни звезди,

роди ми се човек

малък, сладък

моя внук - небесен внук

на моя син - небесен, звезден син.

Радвайте се и тъжете с мен,

за предстоящи бъднини,

и минали звездни величини.

 

 

-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_

 

 

Смразяващ ужас - леденее сърцето,

мрак в сумрака се скрива,

чернилка, чернилка,

в черната душа се сплита.

Пустош!

Самота!

 

Огромно червено слънце

- не дарява живот,

- а, земята

пясък, сух вятър и мрак,

в сумрака чер.

Самота!

Пустош!

 

Земята черна пустиня,

пустош, сух вятър,

тръни, задух,

а вода

- в тъмни отровни езера.

 

И там и тук - пустош -

сумрак в мрака чер

и лепкав, като кал.

 

Бродници - странници

с ръце, като изсъхнали клони

за капка вода

убиват - умират!

 

Там, в края на света

- купол, бетон, изкуствена светлина.

Старец и внуче,

и няколко млади люде

гледат огромен екран

- Земята -

 

синя - зелена,

слънце - живот,

щастливи деца,

и вода, вода,

животворна,

животни,

природа,

чисти езера, като земни слънца,

и планини със снежни върхари.

 

- Но това е само филм,

за земята - преди

трите огромни

ядрени гъби...

 

А те откъде дойдоха?...

И защо?...

.........................

Ех, човеко земен,

помни и запомни,

това ще се случи,

ако ти, земен човеко,

не спиш!

© Сириус Надежда Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??