Епопея
Хора от земни светове,
хора от звездни звезди,
роди ми се човек
малък, сладък
моя внук - небесен внук
на моя син - небесен, звезден син.
Радвайте се и тъжете с мен,
за предстоящи бъднини,
и минали звездни величини.
-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_-_
Смразяващ ужас - леденее сърцето,
мрак в сумрака се скрива,
чернилка, чернилка,
в черната душа се сплита.
Пустош!
Самота!
Огромно червено слънце
- не дарява живот,
- а, земята
пясък, сух вятър и мрак,
в сумрака чер.
Самота!
Пустош!
Земята черна пустиня,
пустош, сух вятър,
тръни, задух,
а вода
- в тъмни отровни езера.
И там и тук - пустош -
сумрак в мрака чер
и лепкав, като кал.
Бродници - странници
с ръце, като изсъхнали клони
за капка вода
убиват - умират!
Там, в края на света
- купол, бетон, изкуствена светлина.
Старец и внуче,
и няколко млади люде
гледат огромен екран
- Земята -
синя - зелена,
слънце - живот,
щастливи деца,
и вода, вода,
животворна,
животни,
природа,
чисти езера, като земни слънца,
и планини със снежни върхари.
- Но това е само филм,
за земята - преди
трите огромни
ядрени гъби...
А те откъде дойдоха?...
И защо?...
.........................
Ех, човеко земен,
помни и запомни,
това ще се случи,
ако ти, земен човеко,
не спиш!
© Сириус Надежда All rights reserved.
