15.02.2011 г., 18:37 ч.

Eротична ваканция 

  Проза » Еротична
1789 0 0

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

11 мин за четене

 

 

 

 

        ЕРОТИЧНА   ВАКАНЦИЯ

 

 

         Николай Антонов затвори вратата на кабинета си.   Включи вентилатора и се отпусна на кожения стол. Запали цигара и затвори очи. Беше горещо и задушно, а климатикът пак не работеше.

Беше краят на август. Целият град се беше преместил край морския бряг. Много от сътрудниците му вече цяла седмица пиеха ледена водка по крайбрежните капанчета и тръпнеха при вида на монокините на чужденките. Собствените им съпруги бяха затлъстели от преяждане и служебни кьорсофри.

         В предприятието бяха останали само неколцина, провинили се пред профдеятелката, раздаваща картите за почивка. Секретарката му също беше в отпуск и я заместваше една сътрудничка  от отдел «търговски договори». Щом се сети за Джина, на лицето му се появи усмивка. Отдавна забелязваше игривите ù очички, които непрекъснато флиртуваха с мъжете.

         Тази сутрин беше изпратил съпругата си за Чехословакия, на гости при сестра ù. Децата бяха на лагер в Приморско и той беше свободен като волна птица. Даааа, съвсем свободен защото и Лидия беше на море със съпруга си. Като се върнеше, щеше да му се оплаква колко ù е липсвал, колко е  скучала с нейния мухльо, но естествено щеше да забрави да спомене за колегата на мъжа ù, който всяка година летуваше в същата станция по същото време. Майната им, нека живеят. Всички те му бяха омръзнали до втръсване.

         Мислите му бяха прекъснати от плахо почукванe на вратата. Влезе Джина.

         -Шефе, звъняха от кабинета на Стамов. В три часа има съвещание по износа на комплектните обекти. Искат да присъствате.

         -Кажи на Дойнов да отиде вместо мен. Дай му справката на 33-та кантора и да се оправя.

         -Ок, шефе. Джина се усмихна хитричко и се обърна гъвкаво за да си тръгне, но нещо като че ли я караше да  не бърза.

  -Джина, моля те, направи по едно кафе и дай по една студена кола и ела да направим програмата за следващата седмица.

       -Ок, шефе - каза тя и излезе с женствената си походка.

         Антонов пак затвори очи. Загаси цигарата и взе днешния вестник. Цяла сутрин не беше имал време да го прегледа. По навик започна от последната страница, където бяха спoртните новини. Прочете статията за скандала около Стоичков и обръщайки страницата, погледът му попадна на една малка реклама:

          ЕЛАТЕ   В  ПАЛМА ДЕ МАЙОРКА.

          6 ДНИ В ПЛЕН НА СЛЪНЦЕТО И ЛАЗУРНОТО

          МОРЕ. 6 НОЩИ, ИЗПЪЛНЕНИ С РОМАНТИКА,

          МУЗИКА И ПРИЯТНИ ИЗНЕНАДИ.

          НЕОПИСУЕМО ПРЕЖИВЯВАНЕ САМО 6 ДНИ.

 Следваше телефон, цена, ден на тръгване и т.н.

     Спомни си за телевизионния сериял "Хотел Рай" и веднага си представи как си пие питиетo под  палмите и флиртува с испанката от отсрещната маса. В  този момент влезе Джина с кафетата.

Джина не беше много висока. Имаше дълги смолисточерни коси и огромни черни очи. Те винаги му напомняха за песента «Очи  чьорние». В тях    имаше нещо примамливo и изплъзващо се.

      Седяха един срещу друг, пиеха кафе на бавни глътки и пушеха. Тя се усмихваше хитричко, защото четеше мислите му, беше проникнала в душата му. Тя знаеше, че го вълнува. Нейният поглед опъваше струните на мъжкото му желание.

       Изведнъж той се оживи, запали цигара и тихичко каза:

-Джина, искаш ли да отидем до Палма де Майорка, само за една седмица. Да се изкъпем в морето, да пием по чаша портокалов сок и се връщаме?

        Тя се изсмя гръмко, остави чашата с кафе, погледна го хитро и каза:

        -Шефе, а ако кажа "да"? Положението може да стане тревожно.

    Погледна го. Тонът му беше шеговит, но той не се шегуваше. Знаеше се, че е страстен покерджия, но сега не блъфираше. Може би се страхуваше тя да не му откаже. Погледна го пак, усмихна се и каза:

-Ок, шефе.

Беше весело и двамата се смееха.

 

 

 

                 ДЕН ПЪРВИ

 

Летяха  до Мадрид. Там наеха кола от «Рент а кар» и по разтопения  асфалт се спуснаха към Гибралтар.

Спряха в Севиля да си починат и напазаруват. Бяха тръгнали набързо и бяха забравили да си вземат и най-необходимото. Ужасно бързаха и двамата, като че ли се страхуваха да не се развали магията. Но сега бяха заедно, наслаждаваха се на красотата на Андалузия и бяха безумно щастливи, също като палави деца, пуснати на свобода.

В едно малко рестoрантче ядоха пържени калмари, разхождаха се на файтон, пазаруваха. Беше като в приказен сън, като в приказките.

В Кадис предадоха наетата кола и се качиха на кораба. Не беше много голям, но беше комфортен и бърз. Джина беше неузнаваема и загадъчна под голямата широкопола сламена шапка с развяваща се назад панделка цвят електрик. Дългата кенарена пола в същия цвят обгръщаше тялото ù като ръкавица.

        В Майорка пристигнаха късно след обяд. Микробусът на хотела ги взе от пристанището и само след двадесет минути бяха пред рецепцията на хотел «Трите папагала». Формалности нямаше. Дадоха им ключа от апартамента и им пожелаха приятно прекарване.

    В момента, в който останаха сами в апартамента, след излизането на пиколото, те се погледнаха и започнаха да се смеят неудържимо, смях до сълзи, смях до припадък, смях до задушаване. Не можеха да повярват, че това сa те, тук в Палма Де Майорка. Най-после спряха. Ник се отпусна в едно кресло и запали старата си лула. В стаята се разнесе необикновеният аромат на "Роял Хънт"- тютюна, който той обожаваше. Докато Ник пушеше, Джина влезе в спалнята и след малко се появи облечена в широка  синьо-зеленикава роба от фин прозрачен копринен воал, който я обгръщаше като леко облаче и показваше всички прелести на младото тяло. Каза, че отива да вземе един душ и  характерната ù усмивка на хитруша го канеше да я последва. Той не откъсваше очи от нея, гледаше това миниатюрно, но изваяно тяло, обгърнато от нежна тъкан и тютюнев синкав дим. Cамо мисълта да вземе в обятията си това гъвкаво тяло, с нежни, предизвикателни форми, го караше да тръпне от удоволствие.

През годините на съвместната им работа често  бе мечтал за това, бе я сънувал многократно. Но сега не беше сън.

Тя изчезна зад огромната врата на банята. Ник се протегна. Остави лулата в огромния рекламен пепелник, стана,  взе една клемантина от фруктиерата, разкъса нежната кора на сочния плод и ароматът се разля в пресъхналата му уста.

    Отиде в спалнята, облече снежнобелия хавлиен халат и тръгна към банята. Когато влезе, Ник остана изумен от огромните ù размери. В средата имаше кръгло басейнче, вградено в мраморния под и облицовано със сини мраморни плочи, които се открояваше на фона на белите мраморни стени прорязани от тънки като паяжина златни нишки. Просторна баня, достойна за дома на сладострастен pимски патриций. Едната стена беше покрита oт огромно кристално огледало, което отразяваше всичко, което ставаше и имаше в тази баня-салон. Позлатената арматура на мивката и душа говореха за ориенталския вкус на архитекта. Слънцето присъстваше в банята и запълваше приказното пространство, създадено за само за удоволствие. През големия прозорец се виждаше мастиленосиният простор на морето  и крайбрежните палми.

Джина все още беше под душа, водата, разбита на милиарди кристални капчици, се стичаше по мургавата  кожа на младата жена и я галеше като ръката на юноша.Тя чувстваше милувката от еротичния допир на водата и в най-потайните гънки на тялото си.

Гърдите ù бяха настръхнали, зърната, уголемени и твърди, се бяха стрелнали напред, като че ли всеки момент щяха да изхвръкнат от местата си.

    Когато го видя да влиза в банята, тя инстинктивно се обърна с гръб към него и продължи да стои под душа. С бавни движения тя галеше гърдите и бедрата си, покрити с бледозелена пяна.

    Цялото ù тяло се беше превърнало в едно гигантско око, което следеше неговите движения, без да ги вижда. Тя усети, когато той свали халата и се приближи до душ-кабината и плъзна стъклената  врата. Хиляди стъклени перли студена вода го обляха, за да охладят възбуденото му въображение, но не успяха. Дъхът ù спря за миг, когато го почувства да се притиска към нея. Ръцете му се смесиха с водните капчици и я обгърнаха, докосвайки мимоходом гърдите ù, и бавно  се спуснаха към ханша. Тук ръцете на Ник се задържаха по-дълго, обхвана плътно тялото ù, той я привлече към себе си. Беше възбуден до крайна степен. Джина го чувстваше твърд, масивен и безкрайно бавен. Това придаваше особена нежност на движенията му. Дясната му ръка се спусна надолу по гърба ù, обхвана с широката си длан едното полукълбо, а лявата му ръка се плъзна нагоре към настръхналите гърди, погали лявата гръд, взе твърдото зърно между пръстите си и започна бавно да го масажира. Копринената пяна, която покриваше тялото ù, правеше допира нереален и на Ник му се струваше, че това е някакъв еротичен сън.

    Изведнъж движенията му станаха по-нервни и по-смели и той потърси път към нейните слабини. Тя инстинктивно се наведе да го улесни, но явно той не бързаше да я обладае. Любовната игра му доставяше голямо удоволствие и той го удължаваше. Как би искал тази игра да продължи вечно, това беше най-красивият момент от любовта. Тази игра отразяваше  опита и еротичната култура на двамата, богатството на нюанси зависеше от силата на желанието, от интензивността на хормоналната атака и от сексуалния синхрон на партньорите. Те не се познаваха като такива, но се бяха почуствали още при първата им среща преди 5 години.

Тя имаше талант на любовница, тя умееше да люби с очи, с интонацията на гласа си, с ритъма на дишането си. Само мисълта за нея или гласа ù по телефона го караха да я желае и го възбуждаха неимоверно силно...

    Обхвана раменете ù, бавно я обърна към себе си. Тя се притисна към него, вдигна глава и потърси устните му. Плътни и горещи, полуотворени,  те очакваха с трепет и желание този вълшебен миг на любовната алхимия. Ник пое долната ù устна, всмукна я между своите и  я погали с език, за да почувства устата мига на проникването. По-нетърпелива от него, нейната уста бързо пое езика му и започна да го движи между устните си с дълбоки и опитни движения.

Джина се надигна на пръсти, разтвори бедрата си и като развихрила се амазонка го яхна и спусна в неудържим галоп. Устните се движеха в синхрон с бедрата ù, те си играеха с езика му, както биха си играли с фалоса на този ненаситен на ласки и любовни игри мъж. И двамата се наслаждаваха на своята изобретателност и сексуално остроумие.

    Водните капки пречупваха светлината и водата се превръщаше в кристален дъжд, който се сипеше върху тях като благодатна свежест, като пролетен освежаващ полъх и превръщаше любовната им игра в митична, извънземна авантюра, която ги възбуждаше още повече, мигът на спонтанният взрив наближаваше неудържимо.

    Почувствал края, Ник се измъкна от капана на бедрата ù, обърна я с гръб към себе си, повдигна водопада от смолисточерни коси и започна да целува дългата ù шия, да всмуква месестата част на ушите, като едновременно ръката му галеше с ритмични движения малкото израстъче в дъното на бедрата, набъбнало и втвърдило се от желание и възбуда. Извор на сластни удоволствия, издигнато в култ от елинските хетери и техните сладострастни любовници,  то очакваше неговите устни. Но засега те пиеха нектара на нейните красиви и жадни устни, докато езикът на младата жена напираше да влезе по-дълбоко между устните му.

В следващия миг тя се извъртя грациозно, измъкна се от прегръдките му, свлече се на пода и застанала на колене, го обхвана с двете си ръце и го поднесе към жадните си устни. Жадни за нектара на живота, жадни за милувки, жадна за самия него.

Пое го в устата си и с бързи движения изтръгна от устата на Ник онзи вик, който не може да се сравни  нито с бойния вик на сиуксите, нито с кой да е друг вик. Защото този вик не смразява кръвта, а те кара да забравиш глад, немотия, нещастия, да забравиш абсолютно всичко земно. Този вик те кара да се чувстваш равен с Боговете. Вик, който те превръща  в божество, защото този именно вик  придружава  СЪТВОРЕНИЕТО.

    Този вик не беше самотен, той се сля с вика на младата жена, този вик - апотеоз на страстта, този вик ги сля в едно цяло, в едно единствено тяло,  тръпнещо от желание и не признаващо никакви прегради и догми, никакви норми и забрани, признаващо единствено мига на удоволствието. От този миг те бяха едно цяло, отдадени само на удоволствието и радостта, обединени от мига на щастието, което, измерено с чувства, е вечно и съпътства човека през целия му живот, защото спомените не са събития, а чувства, породени от тях.

      Сега лежаха в огромното легло, притиснати един до друг. Той разказваше за своята отминала младост, за своите пътувания по света, за интересни кътчета на Земята, както и за своите бурни студентски години.

     Джина лежеше, сложила глава на рамото му, слушаше с интерес неговия разказ. Опиянена от пътуването, от неочакваното приключение, което я пренесе в този приказен свят, видян преди това само на синия екран. Възбудена от трепета, който Ник неочаквано бе събудил в нея под душа, тя несъзнателно галеше неговата мъжественост, което придаваше особен еротичен аромат на неговия разказ.

     Когато възбудата му прехвърли границата на поносимото, думите му постепенно станаха несвързани, мисълта му вече не течеше така гладко  и постепенно думите промениха своето съдържание.

Той я обгърна със силните си ръце и я прехвърли през тялото си. Джина го възседна, намести се на това необичайно седло и като дива амазонка, развяла черната си грива, препусна през дивата прерия. Тази страстна ездачка не даваше на жребеца под нея възможност за инициатива. Неукротима, деспотична, ненаситна, тя го подчини на волята си, на страстта си, на онази дива страст, заради която са  загивали цели империи. И когато ездач и жребец едновременно опънаха тела и замряха като вкаменени, техните тела изригнаха като вулкани.

© Крикор Асланян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??