Ерозия
Вчера нeщо се промъкна в паметта ми, онзи спомен за теб... Времето в сърцето ми се промени. Слънцето изгря и съживи онези изсъхнали цветя. Опознах зимата и есента и изведнъж се озовах в безвремието на празнотата, където открих мига. Тук и сега. Никога, никъде другаде... Животът те oтрупва с толкова много събития и случки. Загубваш посока. Мълчиш и в тишината откриваш себе си. Нещо пак гори... може би пламтящото ти сърце... Падат листата от дърветата, ражда се споменът увяхнал.
Поглеждаш назад и виждаш детството си невинно... Отваряш уморен очите си и светлината разпръсква всичко отминало. Времето отмива болката. Съдбата забравила е надписа, написан върху челото ти... Потънал в мистерия, неразбран, без грам емоция... превърнал се в камък. Ерозията потрошила е стените му... Останала e онази ненужна на никому сърцевина. В нея проникнала е мъдростта. Родила се е вечността и е разкрила истина една: "ОНЕЗИ, КОИТО НАЙ-ТРУДНО ОБИЧАТ, ИМАТ НАЙ-МНОГО НУЖДА ОТ ОБИЧ."
Мисълта, която не е моя, ми разкри тайните на живота... Лудостта върви ръка за ръка с любовта, защото непосилно е тялото да побере такава мощна енергия.
Тя разбива и съживява, тя е тази, която взима и дава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бен Ар Всички права запазени
