Есенна импресия 6

                 Мария роди момиченце. Вангелис бе повече от щастлив, родителите им също. Гледах ги радостни и усмихнати да се разхождат из градината между хотелите.

                Подухна топъл есенен ветрец и тук-там нападалите листа оживяха, заиграха сякаш своя си есенен танец. Пригладих по навик поразрошената си коса от ветреца. До мен кирия Елени бръщолевише нещо за трудностите в живота й след раздялата с Вангелис. Въобще не чувах думите й , унесен в мои си спомени.

Бях се решил, ще поискам ръката на Теофила, ами подхождаме си, е, че съм бил българин, ами тя като е гъркиня, какво от това, има ли значение народност и вяра , когато някои се обичат. Купих венчално пръстенче, бяло злато с бяло камъче.

Кога ще бъде, в понеделник, и двамата сме  в ''Медуза'' на един вид съвещание с отговорниците от хотелите, вторник пристигат два автобуса с туристически групи, сряда  почиваме, тъкмо ще идем до Аспраки до родителите й, да стане по-официално. В понеделник сутрин разпределихме задачите, оплаквания, някои размествания за посрещане на групите.

- Колеги, само за минутка и сте свободни - казах го по-височко

Приближих се до Теофила.

- Колеги, знаете че с Теофила не сме безразлични един към друг...

Възцари се пълна тишина

- Кирия Теофила, искам да станеш моя жена,... ще станеш ли моя жена - запелтечих от вълнение

Извадих пръстенчето от кутийката  в очакване на отговора

- А ти как мислиш, отказва ли се на такова предложение. Да, Петро ще стана твоя жена, искам те, обичам те...

Офиса гръмна от ръкопляскания и викове '' бравооо''.

Сложих й пръстенчето и я целунах пламенно сред неспиращите ръкопляснания.

Теофила се обади на техните, че в сряда около 9 часа ще им гостуваме. Останаха радостно изненадани от решението ни

Кирия Варвара ни прекръсти, целуна ни и подари на Теофила семеен медальон. А кир Зако, баща й, успя да организира грекономията. Спиро и жена му ни посрещнаха в таверната с голяма пита, разни дечица хвърляха цветенца пред нас, лели, чичовци със сълзи на очи  ни поздравяваха. Тържеството започна, ципоро, узо, вино, салати, риби и месо, и глъчка, както му е редното на такива тържества. Оставихме ги да се веселят по нощите, а трезва съседка ни върна в хотелския комплекс.

              Настъпи една шарения. Мария се върна на работа, Теофила излезе в майчинство и ни дари с момченце.

После Теофила се върна на работа, Мария излезе в майчинство и роди второ момиченце.

Върна се Мария на работа, Теофила излезе и роди друго момчене...

А ние с Вангелис, бяхме повече от щастливи бащи и съпрузи.

Какво да споделям с Елени, устните й все така скептично свити, сякаш е пила лимонов сок без захар. Ще се правя на нещастен, нали това е спасението от хорската злоба.

- Добре ли си Петро - просъска Елени - Умълча се, по-точно не говориш както и преди за себе си

- Да, добре съм, тъкмо щях да попитам за  баща ти, той ми беше предложил работа в някое стопанство в селото, но аз нали спешно си заминах за България. А кирия Дора, майка ти как е, все още ли ходи по пазарите, неуморна жена.

- Аме ходи, одъртя и тя. Сега гледат само някои зеленчуци, идва прекупвач и ги взема. Същото е и с цитрусовите, берат и дават на прекупвачите за без пари. Продадоха пикапа, амбалажа, нямат даже и аргатин. Татко още те хвали, '' като Петро работлив и честен , не можем да намерим ''. А аз нямам време по грижи с децата, все съм ангажирана. Той баща им редовно праща издръжката им, нашите помагат, та връзвам някак си двата края. А ти защо не наминеш някой път, нали си оставаме приятели...

Говореше тя и ме плесна дружески по крака, вторачи се в мен и присви устнички.

- С удоволствие, знам къде живеете, даже се учудих защо сте в този парк на разходка, далечко ви идва, но с колата ей къде е - усмихнах се вяло

- Нее, нямам вече кола, пеща сме и съвсем случайно сме тук, а ти...

- И аз напуснах онази квартира, скъпичко ми е вече , след кирио Вангелис всичко се обърка - неохотно започнах

- Да, след него всичко се обърка - прекъсна ме тя

- Сега работя на смени в наблюдателният пункт на Етники одос, Магистралата за Тесалоники, а в почивните дни с други българи съм по строежите. И аз случайно минавам оттук, ще работим с едно момче няколко улици по-нагоре, имало за внасяне мрамор - майсторски отново излъгах, без да ми затрепери гласът.

И като за потвърждение звънна мобилният ми.

- Ау, закъснявам, вече ми звънят. Вие през кой изход сте, да ви придружа ли, все ще се извиня, нали съм срещнал една приятна и красива кирийка

Тя се усмихна под мустак, както обичаме да казваме.

- И ще чакам  да дойдеш Петро когато си свободен, аз винаги съм си в къщи, приятелки, приятели се разбягаха, не съм им вече нужна. Но, такъв е животът, деца тръгваме си.

Вървяхме четиримата към изхода. Тя ме бе хванала под ръка опирайки уж несъзнателно глава в рамото ми. На изхода периптор със сладолед. Децата малко тъжничко погледнаха натам. Дожаляха ми, деца, какво са виновни те за грешките на майка си.

- Охо сладолед, аз черпя - плесна се по бедрата и радостно извиках - Избирайте, най-хубавият от ''БОСС'', госпожо и за вас се отнася, и аз е си взема, от кога не съм ял сладолед.

- Петро, благодаря, щяхме да го поминем - тихичко промълви тя

Погледнах часовника в мобилния , все пак за тежест, нали уж някой ме чака за работа.

- Добре, че беше Хрисия, та ме позна - и я погалих по главичката - Иначе нямаше да видя и Дореан колко много е пораснал. Да слушате мама Елени, а ти Хрисия да се учиш добре, чака те гимназио, Уиверситет, после вероятно магистратура в Англия...

Елени ме хвана за дланта и силно я стискаше.

- Благодаря за хубавите пожелания Петро, виждам че си  добър човек и пророкуваш най-доброто. А ти се обаждай когато имаш време, ще те чакам.

               Разделихме се. Тръгнах си с желание, по-скоро исках да избягам от тази жена-вампир, да енерген вампир , защото усещах да бумтят слепоочията ми и натежават очите .

Поех си дълбоко въздух, плеснах се няколко пъти по бузите и развалих магията й.

Забързах се към ''мамината къща ''както и аз взех да наричам къщата на кирия Варвара, октлючих и заключих пътната врата, поех си отново дълбоко въздух. Огледах се, къщата ни, по-скоро семейната къща на родителите на Теофила, която ни подариха за да свикват момчетата от малки  с шумотевицата на големия град. И както кирия Варвара през смях казваше '' И  да не забравят от къде сте дошли, от Атина , не от Лутраки ''. И наистина всяка свободна минута идвахме с децата тук, все пак има какво да ги впечатли от Атина. Нарочно с Теофила  боядисахме стаите им в различни цветове и различна подредба от тези в Аспраки, да чувстват децата, че са на друго място. Смеех се  и на нашата спалня, фън-шу подредена според Теофила, като й казвах шеговито '' Това фън-шу не прави ли момиченца...''Оставиме непокътната спалнята на родителите й, само постегнах и лакирах мебелите.

Завъртях се като пумпал из двора, гледах отрупаните с плод лимонови, портокалови вървета клонките на маслините натежали от плод. Автоматичните пръскала в градинките  се включиха, замириса на свежест от подухналия ветрец. Тук-там нападалите листа лъщяха на есенното слънце, врабчета  радостно чуроликаха из клоните на дърветата.

             Липсва нещо. Какво ми липсва, Теофила и момченцата. Набрах номера й.

- Теофила, момичето ми, всичко тук е ОК, липсвате ми. Защо не дойдете тук , колко му е, час и половина по панорамния път... Чакам ви, ще измия плочките, ще напаля барбекюто, нее има вино, бира, безалкохолно... само ще прескоча за сладолед,...даа, и с клечка и с фунийка, и отделно цяла купа. Карай внимателно,... и аз скъпа.

Огънят се разгоря бързо, съчките пукаха в него, загледах се в пламъка и  си помислих за Елени, ето как от върха можеш да се сринеш в нищото, заради това, че те е обзела манията за величие и незаменимост. Какво я мисля, някой, в частност тя, да е мислила за мен. Наведох се над едно пръскало, гребнах с шепи вода и измих лицето си.

Застелих масата с нова покривка, малка вазичка в цветя, четери стола,прибори.

Разнесе се приятния мирис на печено месо и чушки.

Не след дълго децата влетяха в двора с шум и глъчка, а Теофила бе увиснала на врата ми със страсна целувка.

             Две гугутки кацнали на клонче,  замряха и  немърдащи ни наблюдаваха.

            Топлия есенен ветрец си играеше с косите ни, преплитайки ги в негова си прическа.

'' Нищо не е по-приятно за окото, от една хубава жена, нищо не е по-освежаващо за духа от нейната компания и нищо не е по-ласкателно за истинската любов от нейната обич '' .. ... ... Франклин Рузвелт

.............................................................край.....................................