21.05.2008 г., 23:43

Есента

1.2K 0 0
1 мин за четене
Есен е и навън е хладнина. Повява към нас и ни обгръща в хлад! Мрачен сезон, като в душата на поета, дръзнал да пише от гняв! Гняв за това, че светът е мрачно място за живот, за това, че есента е проникнала в нашите души и са хладни те също като нея! Студеният вятър се прокрадва между къщи и блокове! Носи само хладнина, а навън е само мрак и тишина. Ако извикаш, би те чул целият свят и същевременно никой! На кой какво може да кажеш, ако той не би те разбрал?! На кой какво може да кажеш, ако той не е до теб да усети твойта тревога, твойта тъга или твойта радост?! Времето и разстоянието ли ни делят, след като си на една ръка разстояние, разстоянието до мойто сърце! Само гледаш и мълчиш, а есента вече си отива остава само хлад в мойта душа. Няма кога да се стопли, идва студената зима, само хлад и тъга, мрак и пустота! Мракът е толкова силен, както и болката, и двете обгръщат само с тъга! Есента, умиращ сезон, също като духа на човек, толкова силен и волен като млад, а след това бавно умира. Опада бавно щастието в нашата душа, както листата по земята. Така вече минава младостта бързо като есента, а след това старостта бяла като студената зима! И дано нашият живот се промени тъй, както след студа идва пролетта и нека има по-малко студени души, а само заледени реки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...