Пролетта напира! Слънцето започва да се изкачва все по-високо и лъчите му да топлят. А топлината пробужда цялата природа. Птичите песни стават все по-смели и те карат да се заслушаш в тях. Цветята са проболи майката земя и красивите им главици уверено раздават от своята хубост...

Иска ми се да бъда лека, феерична, изпъстрена с краски, с една дума - да съм като пеперудите! Kрасива! Да летя от цвят на цвят и да се наслаждавам... без да мисля...

Набързо слагам одеялото, бутилка отлежало вино, две чаши  и малко лека храна в кошницата за пикник. Сигурно се досещаш, че няма да съм сама, че ще споделя всичко с любим човек. Искам да фотографирам в съзнанието си един прозрачно чист и прекрасен ден. Вървим и хвърляме камъчета, но не за да знаем обратния път или от  тъга за дома, а защото се чувстваме като деца. Постелката ни натиска зелените тревички и рохкавата пръст и въздухът се пълни  с техните ухания. Лежим един до друг, гледаме спокойното дълбоко небе, вслушваме се в жужащите насекоми, притискайки дланите си, за да се убедим, че сме живи, че това е земен рай. Бутилката вино ни освобождава от оковите на сивото ежедневие и устните ни се сливат в продължителна страстна целувка.

За щастие една мъничка калинка е кацнала върху косата на моя любим. Пожелаваме си нещо, но на глас, защото вярваме в общото ни щастие... Може ли човек да иска нещо повече от това - една любов, една красива, спокойна природа, която ни разрешава да ù се наслаждаваме.

Калинке-малинке, хвръкни, щастие ни подари! Калинке-малинке, хвръкни, щастие ни подари...