Много е кофти, когато искаш да си развалиш пари и започнеш да се молиш на някакви малоумни продавачки, а те да повдигат мързеливо рамене и да клатят отрицателно с празните си глави, пушейки пред дюкяните саморъчно направени цигари. Когато работиш като таксиметров шофьор, задължително в себе си трябва да имаш дребни, защото не всеки на който сметката е 3 лв. ти дава 20 и не търси ресто. Не всеки умее да се напие така – това го могат само професионалистите....Проблемът с развалянето на пари достига границите на невъзможността нощем, когато търговията спи в сатенените си чаршафи и сънува утрешния богат урожай...София нощем е прекрасна – празни улици без задръствания и пресичащи пенсионерки, като сърни на магистрала. Най-прекрасното нещо на нощна София обаче са...дюнерджийниците. Тези станции за храна, на които можеш да спреш и да заредиш корема си с енергия 24 часа в денонощието. Мръсни дупки от които излиза миризма на мокра кокошка и загоряло, оплетена в киселата миризма на пържени картофи, чесън и нахут. Персонала на тези "РЕСТОРАНТИ ЗА БЪРЗО ХРАНЕНЕ" е най-цветната дъга образувала се някога в небето на кулинарията. Първото и единствено условие, когато кандидатстваш за тази позиция е: ДА ПРИЛИЧАШ НА АРАБИН. Много е трудно да срещнеш истински арабин, който работи. Арабите имат петрол, арабите не бачкат. Бачкат нашите араби. Нашите араби са цигани, турци или българи, които са правени по време на екскурзия на наше момиче в арабска страна...Като цяло турците са чисти хора и даже като кендзат си мият гъзовете, но когато ги натисне работата и те забравят за хигиената и си пердашат както им дойде. Дюнерджийниците са толкова мръсни, че ако видиш чиста такава някъде, значи там има нещо гнило. На всякъде са осеяни боклуци. В радиус от 200 метра бездомни хрътки разнасят хартии и картонени кутии по които може да се ориентираш, че наблизо има ДЮНЕР, така, както моряците се ориентират, че са близо до брега когато видят чайка...Най-любимите ми персонажи в тези будки за храна са касиерките. За касиерките в дюнерджийница може да се каже много, но каквото и да се каже, все ще малко, за да опише тези "шехерезади", които са лицето на дюкяна и трябва да успеят с чарът си да те накарат да вземеш "ПОВЕЧЕ МЕСО ЗА ЛЕВЧЕ"... За да започне момиче на такава работа условието е само едно – да тежи над 90 кг. Колкото повече тежи, толкова е по–голяма дневната и надница. Арабите са се научили да дресират дебелите момичета, защото основният инструмент за дресиране е храната. Ако искаш да накажеш дебело момиче, не му прави дюнер поне 2 часа. Какво му трябва на човек за да живее добре? Храна и секс с араби...Една вечер, както си бях огладнял спрях пред една дюнерджийница да заредя с енергия и се наредих на опашката. Нощно време може в цяла София да не срещнеш човек, но при "арабелите" винаги има опашка. Дойде моят ред и аз си поръчах:
– За мене един дюнер XXL с пилешко.
– Повече месо за левче? – ме попита момичето, чието дупе можеше да се ползва за покер маса.
– Нее, не искам да прекалявам с месото.
– Нещо за пиене? – троснато попита тя, като нервно стъпваше от крак на крак.
– Не, мерси. – се усмихнах аз и си помислих : "На тая май не са и давали дюнер от обед и е освирепела от глад. Изглежда за това е нервна."
– Чйетири и седимдисе.– ми обяви Шехерезада с тон, с който ми даде да разбера, че изобщо не и е до усмивки.
Как ми се нареждаха нещата – хем щях да хапна, хем да си разваля пари. Бръкнах в джоба и извадих парите си. Имах по 2, по 5, по 10 и едно 50. Подадох педесетака, защото исках да ми върне ресто от него и тя се развика.
– Ам чи няма да ми подавате тйез пари. Виждам та, чи имати дрйебни... Ко са прайш на гърмяна лисица ??? Нямам 30 стотинки ще ви маркирам идин фалафел да станат пиет лева на цяло понйе...
– Хахаа, ма много си лоша бе толумбичке – се захилих аз от сърце. – Добре, маркирай ми и един фалафел.
– Ма изобщо ни ми са хилети. Друг път няма да ми идвати тука да ми подавати йедри пари при положение, чи имати дрйебни. То пък туй вйечи на нищо ни прилича. – говореше ми на ВИЕ тя. По скоро викаше ми на ВИЕ.
Няма как трябваше да ми върне. Зачерви се и се изпоти, но ми върна и за малко да се разплаче от яд, че не може да стане нейното.Всичко не спря до тук с дебелото момиче, защото аз толкова много и се зарадвах, че след два часа, когато ми стана скучно се наредих на опашката отново.
"Толкова е интересно да гледаш как се нервира дебело момиче от провинцията, което работи в дюнерджийница, че Бигбрадър фалафели да яде." – си помислих.
Фалафели ли? Ок... Дойде моят ред и аз се усмихнах на дебелото момиче:
– На мен ми маркирай само един фалафел, сладурано. – и и подадох 20 лв. на цяло...