Стои и чака в тъмнината с надеждата да чуе звук, трепет или полъх да премине.
А може би е тя сама или душите много са сами, сами изгубени те чакат сякаш някой.
Фалшива - косата, устните, очите, всичко е фалшиво.
А душата изгнила е отвътре, толкоз млада вече гасне, а може би я няма.
Думите едва ли са и нейни, сякаш тя краде - краде лице, говор и мечти далечни.
Но за какво копнее всъщност, има ли си нещо свое или всичко е измама.
Стоиш и гледаш втренчено в нея с мисълта, че я познаваш, но едва ли знаеш нещо.
Едва ли тя самата знае, изгубена душа покой и път далечен мечтае да намери!